Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата ДАРИ КРЪВ и доктор Мирослав Ненков
  • Новини

Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата ДАРИ КРЪВ и доктор Мирослав Ненков

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
uwmrwriasrowkww.png

Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата „Дари кръв“ (БОДК ) и основател и председател на българската организация за доброволно кръводаряване и доктор Мирослав Ненков – анестезиолог.

Доктор Ненков е и бивш министър на здравеопазването, експерт в областта на донорството и познат от радиоефира.

Двойката направи всичко възможно да спечели по-голяма сума и да помогне платформата „Дари кръв“.

Двамата с общи усилия и знания отвориха въпрос за 30 000 лв. Водещ на изданието беше Златимир Йочев, заместващ титуляра Михаил Билалов.

На въпрос за 1000 лева им се падна:

„Как се нарича звездата, по която човек в Северното полукълбо може да намери Север?“

Д-р Ненков безпогрешно се ориентира към полярната звезда.

На въпрос за 1500 лева им се падна:

„Какъв цвят са паспортите за домашни любимци по европейски образец?“

Тук те използваха първи жокер.

Публиката ги насочи към верния отговор „Сини“

Сравнително лесен въпрос се падна после:

„Кой е адвокат на дявола във филма „Адвокат на дявола“?

Те отговориха правилно Киану Рийвс.

За 3000 лева им се падна въпрос: Използване на кой прибор се е смятало в миналото за кощунство и лоши обноски?

„Много як въпрос“, отбеляза д-р Ненков.

Тук те използваха жокер 50 на 50.

Правилно отгатнаха верния отговор – „вилица“.

Последва далеч по-сложен въпрос:

Кой владетел дава награда за евтин заместител на маслото, което води до създаване на маргарина?

Тук те рискуваха и познаха, че това е Наполеон Трети.

Така те стигнаха до 5000 лева.

На въпрос за 10 000 лева им се падна:

„Кой поет написва стихотворение изповед след извършването на обир, в което инкриминара себе си и съучастниците си?“

Те рискуваха след жокер обаждане на приятел и познаха Франсоа Вийон.

Така стигнаха до 12 въпрос за 20 хиляди лева.

Българинът Виктор Хутев създава в САЩ секта, чийто център в Тексас е обсаден през 1993 година за 51 дни. Как се казва тя?

Д-р Ненков доразказа историята. Той посочи, че Хутев е от Смолян. Той припомни, че това е „Клонка Давидова“.

На въпрос за 30 хиляди им се падна:

Кой хан е управлявал България най-кратко според „Именника на българските ханове?“

Тук те се отказаха.

Те играха без риск, залагайки на Кормисош, но верният отговор беше Умор.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красимир Кумчев: Хора, събудете се!
Next: Солено! Плащаме по-високи банкови такси за пари в брой

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.