Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна кашлица…Щях да си изкашлям вътрешностите! Ето този домашен сироп ме спаси! Прави чудеса за един ден!
  • Новини

Страшна кашлица…Щях да си изкашлям вътрешностите! Ето този домашен сироп ме спаси! Прави чудеса за един ден!

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
sskidsaudpasd.jpg

Има милиони методи, хапчета и сиропи за борба с кашлицата, но това определено е най-добрият! Вижте съставките и ще се убедите в неговата ефикасност!

Грип, настинки, треска … всички те имат един общ симптом: досадна кашлица! Как да се отървем от дразнещата кашлица само за един ден? Тук е тайната!

Всъщност, кашлицата никога не е добре дошла: причинява толкова много болка в гърдите, главоболие, затруднено дишане, наред с други неща.

Обикновено лекарите препоръчват различни хапчета и сиропи, за да се спре и предотврати кашлицата. За щастие има и алтернативни методи, които можете да използвате.
В допълнение, алтернативна медицина също предлага домашно приготвени средства, които действително правят чудеса при лечението на различни видове кашлица.

Не изпускай тези оферти:

Ето защо прочетете следната домашна рецепта за премахване на кашлицата, а също така и за профилактика на други инфекциозни заболявания.

Съставки:

250 мл вода

1 чаша мед

1 супена лъжица канела

Лимонов сок

И ¼ чаена чаша от изброените билки:

Цвят от Лайка

Корен от Ружа

Джинджифил (или сушен или пресен, но настърган)

Как да го приготвите:

Първо, изсипете водата в тенджера. Второ, добавете всички споменати билки и ги сварете. След като кипне, намалете огъня и оставете да къкри докато половината от водата се изпари, отстранете тенджерата от котлона.

Прецедете и когато сместа е хладка, добавете меда, разбъркайте, след това добавете лимона и канелата. Разбъркайте всичко много добре и го съхранявайте в херметично затворен съд. Това лекарство за лечение на кашлица може да остане в хладилника до два месеца.

Как да използвате:

За възрастни се препоръчва по една супена лъжица три пъти на ден. Ако детето ви е с кашлица се дава по една чаена лъжичка на ден. Този сироп е напълно безопасен за деца, но разбира се, дозата е по-малка.

Друг полезен съвет: ако кашлицата ви или на детето ви е суха, можете да добавите една чаена лъжичка листа от мента, в сиропа. Ментата е чудесна за лечение на сухи кашлица.

Ако сте харесали тази домашна сироп за кашлица, моля споделете рецептата с вашето семейство и приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шоу: Водещи захапаха острие на ГЕРБ за кабинета Габровски, той ги разкова: Карате ме да
Next: Ето защо НЯМАМ климатик вкъщи! Не, защото не мога да си го позволя!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.