Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шоу: Водещи захапаха острие на ГЕРБ за кабинета Габровски, той ги разкова: Карате ме да
  • Новини

Шоу: Водещи захапаха острие на ГЕРБ за кабинета Габровски, той ги разкова: Карате ме да

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
donascpascnascas.png

Аз съм потресен! Г-н Петков беше служебен министър на президента Радев. Не си спомням „Промяната“ да излизила с опонент на Радев на изборите миналата година, напротив-цялата мощ на партията се включи в „С вас сме, г-н президент!“.

Така заместник-председателят на ГЕРБ Томислав Дончев коментира в ефира на Нова телевизия изказванията от понеделник на Кирил Петков, който във Фейсбук посочи, че предложения кабинет от проф. Николай Габровски, имало хора на президента Румен Радев и ДПС.

„Кои са кадрите на ДПС? Вие го споменахте няколко пъти, аз откъде да знам? В България има почти 100 000 души държавна администрация. Те са служили и по времето на Борисов, по времето на Орешарски, и по времето на Симеон“, обясни Дончев.

И постави на мястото му водещия Виктор Николаев, който настоятелно внушаване от екрана, че в предложения състав на кабинет, имало хора на този и онзи политик и партия: “Г-н Николаев, вие работил ли сте в друга телевизия? Вие човек на БНТ ли сте? Как може хората да са крепостни докрая на живота си да имат клеймо, че са човек на някой си?!“.

Не изпускай тези оферти:

„С г-жа Плугчиева съм се карал през годините сигурно повече от всички по въпроса еврофондовете. Тя обаче отличен експерт и професионалист“, призна Томислав Дончев.

„Цитирате класици, каква висока… несериозно е!“, отново засече Дончев напористата водеща на сутрешния блок Мира Иванова, която, за да подкрепи думите си в защита на „Промяната“ и Кирил Петков, цитира Андрей Гюров.

Иванова обаче не падна по гръб цитира журналистката от „Капитал“ Поли Паунова за изказване на Дончев от миналата година, което той се изказва срещу т.нар. експертен кабинет.

„Експертно правителство опасно, когато не ясно кой носи политическата отговорност. Тук е ясно кой носи отговорност – ГЕРБ-СДС носи политическата отговорност.

Това е асиметрично, нестандартно политическо действие. Карате ме да бъда тълкувател на собствените ми думи“, отговори й той, което участието на Иванова въпроси, на практика приключи.

Не сме ходили да правим трансфери на депутати, както г-н Петков преди няколко месеца, призна Томислав Дончев допълни, че гласуването по избор на кабинета в сряда, ще тест за политическа грамотност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изглежда като нормална къща отвън! Когато обаче влезете…Какво, по дяволите е това… Ще се хванете за главата
Next: Страшна кашлица…Щях да си изкашлям вътрешностите! Ето този домашен сироп ме спаси! Прави чудеса за един ден!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.