Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студенти и колеги плачат с глас! Почина доц. д-р Татяна Янакиева
  • Новини

Студенти и колеги плачат с глас! Почина доц. д-р Татяна Янакиева

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sdfvfdkgbdfbjkfgbfg.png

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че почина доц. д-р Татяна Янакиева, дългогодишен преподавател и ръководител на катедрата „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ във Философския факултет на Алма матер.

Опелото ще се състои на 4 февруари от 14:00 ч. в църквата „Св. София“.

Татяна Ганева Янакиева е родена на 11 януари 1944 г. в Добрич. Завършва специалността „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с втора специалност „Библиотекознание и библиография“ (1966). Защитава дисертация на тема „Българската литературоведска библиография до Втората световна война“ (1977 г.) и получава научната степен „доктор“. Специализира библиография в Московския държавен институт по култура (1990 г.).

Работи като ръководител на Отдела „Справочно-информационен“ в Окръжната библиотека в Добрич (1966–1968 г.) и като специалист в Справочно-информационния отдел на Централната библиотека на БАН (1972–1973 г.). От 1974 г. е асистент в Софийския университет, където първоначално преподава в двете специализации: „Библиотекознание и библиография“ и „Научна информация и документация“. Последователно става старши асистент (1977–1980), главен асистент (1980–1989 г.), а през 1989 г. е избрана за доцент. В периода 2004-2008 г. доц. Татяна Янакиева е ръководител на катедрата „Библиотекознание, научна информация и културна политика“. За своята дългогодишна преподавателска и изследователска дейност на 20 май 2010 г. е удостоена с Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента.

Доц. Татяна Янакиева е един от учредителите през 1990 г. на професионалната библиотечна организация СБИР, чийто правоприемник днес е Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Тя е първи председател, като заема длъжността в продължение на два мандата (1990-1992 г. и 1992-1994 г.).

За своята активна дейност през 2009 г. от Министерство на културата тя получава наградите: плакет „Златен ритон“ за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура (връчен й от министъра на културата проф. Стефан Данаилов по случай 24 май 2009 г.) и наградата „Сребърен ритон“ за 65-годишнината от рождението й.

„Доц. Татяна Янакиева е обичан колега, преподавател и приятел. Множество са нейните колеги, дипломанти, студенти, които помнят напътствията, съветите и подкрепата в начинанията. Тя е визионер, неуморно отдаден на каузата на библиотеките, библиотечното образование и на професията, оставила трайна следа в тяхното развитие. Поклон пред светлата й памет!“, се казва в съболезнованието от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мими Иванова и Развигор Попов се разделят: Тя направи голямо признание
Next: Половин България плаче след това, което обяви Деси Стоянова: Сигурно е!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.