Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студенти и колеги плачат с глас! Почина доц. д-р Татяна Янакиева
  • Новини

Студенти и колеги плачат с глас! Почина доц. д-р Татяна Янакиева

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sdfvfdkgbdfbjkfgbfg.png

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че почина доц. д-р Татяна Янакиева, дългогодишен преподавател и ръководител на катедрата „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ във Философския факултет на Алма матер.

Опелото ще се състои на 4 февруари от 14:00 ч. в църквата „Св. София“.

Татяна Ганева Янакиева е родена на 11 януари 1944 г. в Добрич. Завършва специалността „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с втора специалност „Библиотекознание и библиография“ (1966). Защитава дисертация на тема „Българската литературоведска библиография до Втората световна война“ (1977 г.) и получава научната степен „доктор“. Специализира библиография в Московския държавен институт по култура (1990 г.).

Работи като ръководител на Отдела „Справочно-информационен“ в Окръжната библиотека в Добрич (1966–1968 г.) и като специалист в Справочно-информационния отдел на Централната библиотека на БАН (1972–1973 г.). От 1974 г. е асистент в Софийския университет, където първоначално преподава в двете специализации: „Библиотекознание и библиография“ и „Научна информация и документация“. Последователно става старши асистент (1977–1980), главен асистент (1980–1989 г.), а през 1989 г. е избрана за доцент. В периода 2004-2008 г. доц. Татяна Янакиева е ръководител на катедрата „Библиотекознание, научна информация и културна политика“. За своята дългогодишна преподавателска и изследователска дейност на 20 май 2010 г. е удостоена с Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента.

Доц. Татяна Янакиева е един от учредителите през 1990 г. на професионалната библиотечна организация СБИР, чийто правоприемник днес е Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Тя е първи председател, като заема длъжността в продължение на два мандата (1990-1992 г. и 1992-1994 г.).

За своята активна дейност през 2009 г. от Министерство на културата тя получава наградите: плакет „Златен ритон“ за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура (връчен й от министъра на културата проф. Стефан Данаилов по случай 24 май 2009 г.) и наградата „Сребърен ритон“ за 65-годишнината от рождението й.

„Доц. Татяна Янакиева е обичан колега, преподавател и приятел. Множество са нейните колеги, дипломанти, студенти, които помнят напътствията, съветите и подкрепата в начинанията. Тя е визионер, неуморно отдаден на каузата на библиотеките, библиотечното образование и на професията, оставила трайна следа в тяхното развитие. Поклон пред светлата й памет!“, се казва в съболезнованието от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мими Иванова и Развигор Попов се разделят: Тя направи голямо признание
Next: Половин България плаче след това, което обяви Деси Стоянова: Сигурно е!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.