Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стъпката на Богородица лекува и сбъдва желания, а молитвите на всеки биват чути
  • Новини

Стъпката на Богородица лекува и сбъдва желания, а молитвите на всеки биват чути

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
tsdasdgsdgereer.jpg

Стотици страдащи се стичат всеки 15 август в местността Богородична стъпка в курорта Старозагорски минерални бани с очакване за оздравяване.

 

Според преданието, по времето на римското господство, когато регионът бил римска провинция, на изкушени от християнството императорски легионери, ситуирани в региона, се явила Божията майка.

 

За да ги убеди, че това е истинската и най-силна вяра, Богородица оставила отпечатък от стъпката си върху скалата, под която бил сложен бойният стан на легиона.

Римските войници приели тайно християнството и оттогава местността се превърнала в свято място. Друго поверие допълва, че с водата, събрала се в стъпката й, Божията майка изкъпала Младенеца.

Дори и в най-големите горещини, вдлъбнатината от крака на Богородица е пълна с вода. Според преданията тази свята течност има изцелително въздействие. Освен това в същата скала има и цепнатина, преминаването през която се счита за опрощаване на греховете.

Местността е свързана и с историята на траките, които на същото място са извършвали своите ритуали към Богинята майка.

Предполага се, че са правели и жертвоприношения, за което говори откритият наоколо каменен саркофаг. Тук са били и най-старите медни рудници в Европа, откъдето идвало и силното енергийно излъчване. То лекувало и укрепвало здравето.

Със силното положително енергийно поле учените обясняват и феномена на сбъднатите желания . Молитвите на всеки, който прекара поне няколко часа върху чудодейната скала, се сбъдват.

Енергийни екстрасенси твърдят, че след Рупите и Кръстова гора това е третото място по сила поле с положителна, лечебна енергия в България. На това място са пренощували и монасите, пренасящи мощите на св. Иван Рилски.

За да се постигне желаният ефект, идващите тук трябвало да оставят по нещо от себе си. Затова местността е осеяна със закачени по клоните кърпички, шалове, лентички и други лични вещи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Синът на Иван Лечев стана милионер в Англия, вече прави
Next: Силвия Великова: Божков изглежда притеснен, не разбрах какво иска да каже вчера

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.