Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съболезнования. Пловдивчанинът Иван загина трагично на работното си място
  • Новини

Съболезнования. Пловдивчанинът Иван загина трагично на работното си място

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
trasgasodkasdkas.png

38-годишният Иван Христозов е загинал при трагичен инцидент на работното си място в Каляри, остров Сардиния, на 5 декември.

Повече от месец и половина по-късно римският всекидневник „Република”, цитиран от „24 часа“ му посвети статия, за да не остане историята му само като част от „баналната статистика”.

Трагичният инцидент с Иван е поредният случай на смърт „от работа”, както пише вестникът, който поддържа постоянна рубрика за смъртните случаи по време на работа в Италия.

Медията разказва периодично историята на всяка от жертвите. Вестникът иска да станат достояние на всички трагедиите с онези, които отиват на работа, но не се връщат. Затова се опитва по този начин да апелира към институциите и политиката, с цел да се сложи край на това „престъпление през мирно време”.

Не изпускай тези оферти:

Иван Христозов, роден в Пловдив, умря от работа в Каляри, премазан от кабината на своя камион. Той е потеглял от работилницата, в която се намирал на поправка. Според вестника Иван заедно с по-големия си брат Светослав, на 42 години, имал фирма за внос и износ и транспортирал до България колите, купени в Каляри.

С тази работа той се занимавал, откакто живеел в Италия заедно със семейството си – жена си Милена и синовете си Ангел и Християн.

Много от италианските приятели на семейството изпратили съобщения, за да изкажат съболезнованието си, но също и респекта си към Иван, „когото ще помнят с много обич и с благодарност към живота, че са го срещнали и че са работили с него”, както пише Антонио. Алесандро пък си спомня как навремето срещнал Иван и Свето, които били „повече от братя”.

„Хубавите хора не си отиват, остават завинаги”, допълва той. Персоналът на бара до работилницата на Иван също е написал, че ще го помни винаги като вежливо и симпатично момче. Франческо пък твърди, че го боли от загубата на Иван и че той бил за него като „брата, който никога не е имал”.

Ванеса също благодари на Иван за помощта, която оказал на нейни близки. Антонело ще го запомни „като усмихнат и с чувство за хумор, голям работар”.

През 2020 г. в Италия има 1022 жертви на инциденти по време на работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България потъна в скръб: Почина Мария Ангелова – доказан професионалист и уважаван съдия
Next: Трагедията в Бургас: Починалата ученичка припадала два пъти, вторият път ударила фатално врата си

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.