Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съсипана от мъка майка отишла на гроба на сина си. Тогава получила знак свише
  • Новини

Съсипана от мъка майка отишла на гроба на сина си. Тогава получила знак свише

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
znaksvsivska.png

Когато почине някой близък, ако се случи нещо наистина неочаквано, сме склонни да виждаме навсякъде знаци, които да ни показват, че близките ни все още са до нас. Това ни помага да се справим със скръбта.

Понякога тези знаци едва ли могат да се нарекат просто съвпадение, затова хората се замислят да не би починалият им роднина да иска да им съобщи нещо.

На 1 април Мери Робинсън от Уотъруовил, Англия, отишла на гроба на сина си и се случило нещо удивително.

Синът на Мери Джак умрял преди 3 години от тумор на мозъка. Той бил само на четири години. За семейството, и особено за брата-близнак Лиъм, това трагично събитие станало истинско изпитание.

В годишнината от смъртта на сина си Мери решила да навести гробищата. Преди да излезе от колата жената на глас се обърнала към момчето: „Моля те, Джак, дай знак на мама“.

Сядайки на земята до гроба, Мери била завладяна от емоции – тя не можела да повярва, че малкото й момченце не е с нея от три години. Но после се случило нещо удивително: малка червеношийка долетяла до жената и кацнала върху нея.

„Малката червеношийка продължи да кръжи наоколо, опитвайки се да кацне върху мен и накрая седна на крака ми. Птичката не изглеждаше уплашена. След това полетя и се приземи на ръката ми – спомня си Мери. – През цялото време тя ме гледаше, а после седна на рамото ми и няколко пъти леко ме клъвна“.

Освен че Робинсън и птичката имат сходни имена (на английски името на птицата звучи като „robin“), семейството винаги е имало специално отношение към червеношийките, и в частност близнаците.

„Всеки път, когато отивахме да се разхождаме, Джек и Лиъм гледаха към червеношийките, затова винаги съм асоциирала тези птички с Джек“ – споделя Мери.

Жената също така разказала, че след смъртта на Джей тези птички попадали все пред очите й. Няколко месеца след погребението тя написала във фейсбук: „Намирайки се в градината, където така обичаше да прекарва времето си Джек, обърнах глава, а на оградата седеше очарователна малка червеношийка, която ме наблюдаваше“.

Случилото се с нея на гробището накарало Мери да заснеме видео, което тя споделила. „Не мога да повярвам. Дойдох да посетя моето скъпоценно момче, седнах до гроба му и изведнъж се случи това. Просто не можах да сдържа сълзите си. Възприех това като знак от Джек“.

 

Без значение как се отнасяте към подобно явление, съгласете се, че е наистина любопитно. Такива незначителни на пръв поглед събития ни карат да се замислим над неща, които се намират извън границите на нашето разбиране.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сълзите не спират! Близки изпращат убития Димитър: Мите, бабо! Къде отиваш, чедо?
Next: Асен бесен, че някои взимат по 80 000лв. заплата на месец. Закани им се

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.