Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С години са крили това от нас! В България има билка-чудо, която лекува 100 болести! Заменя 1 торба скъпи лекарства и е без пари! Това е
  • Новини

С години са крили това от нас! В България има билка-чудо, която лекува 100 болести! Заменя 1 торба скъпи лекарства и е без пари! Това е

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
bbiblakakskassa.jpg

Всички малко или много сме запознати с различните свойства и ползи на мащерката. Без съмнение майката Земя е дала на човека един от най-прекрасните подаръци, които позволяват да създаваме рецепти – растения и билки. Затова нека повече се грижим за околната среда.

Днес за почти всяко хапче и медикамент има алтернатива из света на природните дарове. Тук ще се запознаем с мащерката, това растение от семейство устоцветни, което е една от най-полезните билки на земята.

– Тя е антисептик;

– Притежава бактерицидни и отхрачващи свойства, които убиват микробите;

Не изпускай тези оферти:

– Укрепва имунната система;

– Елиминира токсините;

– Увеличава устойчивостта към чужди организми.

Ето защо, без да се налага повече, ще ви разкажем някои важни факти за мащерката с намерението да добавите това растение към вашия живот, което без съмнение ще се превърне в любимо.

У потребата му е много разпространена при респираторни инфекции, тъй като е дезинфектант за белите дробове и е полезна при:

Мащерка

– болка в гърлото;

– кашлица;

– астма;

– бронхит;

– ларингит;

– инфекции на носа.

Тя се използва и за лечение на физически и психически слабости като:

– ефективно средство при депресия, хронична умора и липса на концентрация;

– подобрява кръвообращението;

– подобрява паметта;

– увеличава кръвното налягане, когато нивото му е твърде ниско.

Като мощен антибактериален и антисептичен агент етеричното масло от мащерка широко се използва в разтвори за дезинфекция на ръцете.

Други допълнителни начини на употреба на мащерка:

– лекува гъбичките на ноктите;

– убива паразити;

– използва се за лечение на кандидоза и вагинит;

– лекува инфекции на пикочните пътища и пикучния мехур, защото действа като диуретик;

– третира мускулна болка, подагра, артрит, ишиас и спортни травми;

– можете да го използвате като тоник за коса или да измивате лицето си, за лечение на акне и брадавици;

– това е идеално средство за защита от насекоми;

Инфузията от мащерка с мед и лимон помага за лечение на симптомите:

– грип;

– възпалено гърло;

– настинка;

– кашлица.

Ето как да си приготвите инфузия с мащерка.

Първо, загрейте вода и след като започне да кипи, свалете от огъня. След това извадете необходимото количество мащерка и оставете за 10 минути.

Противопоказания

Мащерката не е токсична, когато се консумира в съответствие с установените дози. Употребата на етерично масло от мащерка трябва да е по-ограничена и никога не трябва да се използва от бременни жени, хора с язви или сърдечни проблеми.

Благодарение на високото съдържание на тимол, продължителната употреба на етеричното масло от мащерка може да причини хипертиреоидизъм или интоксикация поради дразнене на храносмилателната система.

Сега, когато вече знаете всички ползи на това прекрасно растение, добавете го към вашата порция. Защото грижата за вашето здраве е ваша отговорност, никога не го забравяйте!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Само на 45 години почина водещият Лъчо Цветков
Next: Добавете яйцето във врящото мляко и сиренето е готово за 20 минути. Получава се по-вкусно от скъпото сирене в магазина

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.