Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С години са крили това от нас! В България има билка-чудо, която лекува 100 болести! Заменя 1 торба скъпи лекарства и е без пари! Това е
  • Новини

С години са крили това от нас! В България има билка-чудо, която лекува 100 болести! Заменя 1 торба скъпи лекарства и е без пари! Това е

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
bbiblakakskassa.jpg

Всички малко или много сме запознати с различните свойства и ползи на мащерката. Без съмнение майката Земя е дала на човека един от най-прекрасните подаръци, които позволяват да създаваме рецепти – растения и билки. Затова нека повече се грижим за околната среда.

Днес за почти всяко хапче и медикамент има алтернатива из света на природните дарове. Тук ще се запознаем с мащерката, това растение от семейство устоцветни, което е една от най-полезните билки на земята.

– Тя е антисептик;

– Притежава бактерицидни и отхрачващи свойства, които убиват микробите;

Не изпускай тези оферти:

– Укрепва имунната система;

– Елиминира токсините;

– Увеличава устойчивостта към чужди организми.

Ето защо, без да се налага повече, ще ви разкажем някои важни факти за мащерката с намерението да добавите това растение към вашия живот, което без съмнение ще се превърне в любимо.

У потребата му е много разпространена при респираторни инфекции, тъй като е дезинфектант за белите дробове и е полезна при:

Мащерка

– болка в гърлото;

– кашлица;

– астма;

– бронхит;

– ларингит;

– инфекции на носа.

Тя се използва и за лечение на физически и психически слабости като:

– ефективно средство при депресия, хронична умора и липса на концентрация;

– подобрява кръвообращението;

– подобрява паметта;

– увеличава кръвното налягане, когато нивото му е твърде ниско.

Като мощен антибактериален и антисептичен агент етеричното масло от мащерка широко се използва в разтвори за дезинфекция на ръцете.

Други допълнителни начини на употреба на мащерка:

– лекува гъбичките на ноктите;

– убива паразити;

– използва се за лечение на кандидоза и вагинит;

– лекува инфекции на пикочните пътища и пикучния мехур, защото действа като диуретик;

– третира мускулна болка, подагра, артрит, ишиас и спортни травми;

– можете да го използвате като тоник за коса или да измивате лицето си, за лечение на акне и брадавици;

– това е идеално средство за защита от насекоми;

Инфузията от мащерка с мед и лимон помага за лечение на симптомите:

– грип;

– възпалено гърло;

– настинка;

– кашлица.

Ето как да си приготвите инфузия с мащерка.

Първо, загрейте вода и след като започне да кипи, свалете от огъня. След това извадете необходимото количество мащерка и оставете за 10 минути.

Противопоказания

Мащерката не е токсична, когато се консумира в съответствие с установените дози. Употребата на етерично масло от мащерка трябва да е по-ограничена и никога не трябва да се използва от бременни жени, хора с язви или сърдечни проблеми.

Благодарение на високото съдържание на тимол, продължителната употреба на етеричното масло от мащерка може да причини хипертиреоидизъм или интоксикация поради дразнене на храносмилателната система.

Сега, когато вече знаете всички ползи на това прекрасно растение, добавете го към вашата порция. Защото грижата за вашето здраве е ваша отговорност, никога не го забравяйте!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Само на 45 години почина водещият Лъчо Цветков
Next: Добавете яйцето във врящото мляко и сиренето е готово за 20 минути. Получава се по-вкусно от скъпото сирене в магазина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.