Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази вечер не заспивайте рано!-Господ слиза на земята и изпълнява искрени желания, а 11 имена утре празнуват имен ден
  • Новини

Тази вечер не заспивайте рано!-Господ слиза на земята и изпълнява искрени желания, а 11 имена утре празнуват имен ден

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
tatzziziciehere.jpg

Според народните вярвания на този ден денят и нощта се кръстосват. От Кръстовден нататък температурите започват да се понижават. В това няма нищо необичайно, предвид, че идва есента.

На Кръстовден трябва да се пази строг пост. Забранено е на този ден да консумирате храна с червен цвят като домати, репички, червен пипер, червени ябълки и др.

Обредният хляб е задължителен на трапезата. Освен него трябва да присъстват грозде и печена тиква.
Народът казва, че на този ден всички молитви биват чути.

Вярва се, че вечерта преди Кръстовден не трябва да се заспива рано. Това е така, защото през тази нощ Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
Това вярване е с най-голяма сила в местността Кръстова гора, където се смята, че е бил заровен Христовият кръст.

Не изпускай тези оферти:

На 14 септември православната християнска църква отбелязва един от най-светлите и важни празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Празникът се нарича Кръстовден не само заради „честният кръст“, а и поради факта, че именно на този ден денят се кръстосва с вечерта.

Това е денят, в който настъпва равноденствие. От този ден жените започват да загърлят (кръстосват) цветята в градината. Мъжете пък трябва да обърнат сериозно внимание на кръста си и да го пазят, тъй като времето започва да застудява осезаемо.

Съгласно фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ и настъпва есента.
В някои части на страната този празник се нарича гроздоберник, тъй като от този ден стартира гроздоберът.

Според обичаите на Кръстовден трябва да поръсите със светена вода къщата и хармана. На трапезата се слага нова тъкана покривка, върху която свещеникът полага църковния кръст. Стопаните трябва да го дарят с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.

Задължително се раздават пресни питки, тъй като се смята, че по този начин се умилостивяват стихиите и стопаните ще бъдат дарени с берекет. Първото откъснато грозде трябва да бъде осветено в черквата, след което се раздава за плодородие и здраве.

На този ден празнуват всички онези лечители, които церят „пресекнал се кръст“, изкълчени и навехнати крайници и оправят „счупени кокали“.
На 14 септември имен ден празнуват хората, носещи имената: Кръстина, Кръстьо, Кръстил, Кръстилена, Кръстила, Кръстан, Кръстена, Къна, Кръстана, Кънчо и Ставри.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не и това! Чудовищна трагедия с дете в пазарджишко. Гледката е като филм на ужасите
Next: Екшън на Капитан Андреево: Гранични полицаи стреляха по шофьор

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.