Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази вечер не заспивайте рано!-Господ слиза на земята и изпълнява искрени желания, а 11 имена утре празнуват имен ден
  • Новини

Тази вечер не заспивайте рано!-Господ слиза на земята и изпълнява искрени желания, а 11 имена утре празнуват имен ден

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
tatzziziciehere.jpg

Според народните вярвания на този ден денят и нощта се кръстосват. От Кръстовден нататък температурите започват да се понижават. В това няма нищо необичайно, предвид, че идва есента.

На Кръстовден трябва да се пази строг пост. Забранено е на този ден да консумирате храна с червен цвят като домати, репички, червен пипер, червени ябълки и др.

Обредният хляб е задължителен на трапезата. Освен него трябва да присъстват грозде и печена тиква.
Народът казва, че на този ден всички молитви биват чути.

Вярва се, че вечерта преди Кръстовден не трябва да се заспива рано. Това е така, защото през тази нощ Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
Това вярване е с най-голяма сила в местността Кръстова гора, където се смята, че е бил заровен Христовият кръст.

Не изпускай тези оферти:

На 14 септември православната християнска църква отбелязва един от най-светлите и важни празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Празникът се нарича Кръстовден не само заради „честният кръст“, а и поради факта, че именно на този ден денят се кръстосва с вечерта.

Това е денят, в който настъпва равноденствие. От този ден жените започват да загърлят (кръстосват) цветята в градината. Мъжете пък трябва да обърнат сериозно внимание на кръста си и да го пазят, тъй като времето започва да застудява осезаемо.

Съгласно фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ и настъпва есента.
В някои части на страната този празник се нарича гроздоберник, тъй като от този ден стартира гроздоберът.

Според обичаите на Кръстовден трябва да поръсите със светена вода къщата и хармана. На трапезата се слага нова тъкана покривка, върху която свещеникът полага църковния кръст. Стопаните трябва да го дарят с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.

Задължително се раздават пресни питки, тъй като се смята, че по този начин се умилостивяват стихиите и стопаните ще бъдат дарени с берекет. Първото откъснато грозде трябва да бъде осветено в черквата, след което се раздава за плодородие и здраве.

На този ден празнуват всички онези лечители, които церят „пресекнал се кръст“, изкълчени и навехнати крайници и оправят „счупени кокали“.
На 14 септември имен ден празнуват хората, носещи имената: Кръстина, Кръстьо, Кръстил, Кръстилена, Кръстила, Кръстан, Кръстена, Къна, Кръстана, Кънчо и Ставри.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не и това! Чудовищна трагедия с дете в пазарджишко. Гледката е като филм на ужасите
Next: Екшън на Капитан Андреево: Гранични полицаи стреляха по шофьор

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.