Тайните подземия на България крият едни от най-големите загадки

Тази вечер ми дойде вдъхновението да ви разкажа за тайните подземия в България. Нали днес беше денят на независимостта на страна, един от най-светлите празници!

Та за това днес си задавам въпроса защо се крие тази информация от нас простите хорица. Това се оказва една от доста добре пазените тайни на република България! Мистериозните тунели в страната, а и цели градове под Пловдив, Сливен, Стара Загора, ивайловградското село Хухла.

Но кой ги е построил, за какво са били използвани през вековете, a къде са входовете и изходите им знаят само тесен кръг от хора.Дали подобно на маите, които са вярвали, че духовете на мъртвите преминавали в задгробния живот през тунелите, дали са изходи за бягство от крепостите при обсада, като тези използвани от Робин Худ за спасение за хората от Нотингамския шериф, или портали към вселената, пътища към чужда цивилизация или са просто бункери и тунели изграден от правителствата на световните сили за отбрана – за сега отговор няма.

Секретните тунели на Бългатия – една от най-добре пазените тайниНякои изследователи смятат, че под повърхността на Земята съществува система от тайни тунели и коридори, които свързват почти всички известни градове.

Подземен град под Родопите Село Хухла,Ивайловград.

Това село е археологически комплекс. Според местните хора под него се простира лабиринт, а входа му се пази в тайна, която ще бъде разкрита, когато му дойде времето. Траките са изградили светилище на хълма „Свети Илия“, от който се откриват гледки към Турция и Гърция. На това място са открити и много аномалии в магнитното поле.Според хората, подземните богатства на тайнственият град ще се разкрият, когатохората дораснат за тях.На хълма има останки на древен кладенец, от който е извирала лековита вода.Легендата разказва, че всяка година до кладенеца идвал елен, който сам се пренасял в жертва. Една година страшно земетресение разтърсило местността и кладенеца пресъхнал.

Резултат с изображение за Секретните тунели на БългарияПод върха „Свети Илия“ има и друго мистериозно място – водопад.Твърди се, че от него тръгва тунел, който води до подземен град. Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла. Входът към лабиринта се пази в строга тайна и по думите на хората ще бъде разкрит, когато“дочакаме по-добри времена“.

Селото е уникален археологически комплекс и е известно със своите мистерии.От хълма „Свети Илия“ се открива широк хоризонт към Гърция и Турция. Предимство, забелязано още от древните Траки 12 века преди Христа,които правят тук свое светилище. Мястото е уникално и с доказаните аномалии в магнитното поле.Според малцината пазители на тайната, България все още не е готова за богатствата на това място.Те обещават да разкрият лабиринта от тунели и водопади, едва когато премине ерата на псевдоархеологията. На върха на хълма има останки от стар кладенец с лечебна сила, позната от дълбока древност по цял свят.

Пресъхването на чудотворният кладенец се свързва с древна легенда. Всяка година тук идвал елен, който сам се предлагал да бъде пренесен в жертва. Една година еленът закъснял. Последвало мощно земетресение и кладенецът пресъхнал.Християнството свързва възвишението „Свети Илия“ с култа към светеца. Поверия разказват, че в този район е неговият гроб. Векове наред навръх Илинден, момите от Хухла са катерили този връх.Резултат с изображение за Секретните тунели на България

Подземните лабиринти пък се свързват с времето, когато поминък на хората тук е било въглищарството и добива на злато, извършван по технология, непозната и до днес.Друго мистериозно място е водопад на около 400 метра под върха „Свети Илия“. Твърди се, че от неговите основи тръгва тунел, който води до подземният град под селото.

Стара Загора През 1970 г. (приблизително) тогавашният директор на Окръжния исторически музей в Стара Загора – Димитър Николов, публикува съобщение в местният вестник „Септември“ за наличието на подземни средновековни тунели под града.От тогава до сега са открити нови тунели, обаче сериозни цялостни проучвания на това забележително историческо откритие не са правени. А струва ли си?Подобни тунели са открити и в ранната българска столица Плиска. В периода 2002 – 2008 г. тези тунели са изследвани от проф. Рашо Рашев (покойник) и проф. Ст. Станилов, които откриват още един неизвестен досега тунел под Плиска.

Според археолозите, подземните тунели под Плиска са една непозната до ранното сведновековие система за комуникация. Тайните проходи там са дълги по около 300 метра и високи около 2.20м. Старозагорските тунели са малко по-ниски (1.80 – 2 метра) и по тесни, но също са удобни за движение на хора.Такива тунели е имало под столицата на ранно – белохърватското княжество на север от Карпатите (ранните хървати са сарматско племе в северното Причерноморие, родствено на прабългарите).

По-късно тайни тунели се правят и под Москва, но явно образецът е взаимстван от другаде. Откъде идва моделът да се направят такива тунели в Плиска, че и в Боруй? Никой не казва. По всяка вероятност не са римляните или византийците, защото иначе това веднага щеше да се обяви.

В Плиска са ги правили прабългарите, но в Берое? Все пак, прабългарите са повече известни със строителството си на голям брой гранични окопи с обща дължина над хиляда километра – Голямата Новакова бразда, валът Еркесия, Никулицелския укрепен лагер и много други. Тези от Волжка България също ограждат своята държава с окопи. Странно занимание за номади и диваци и непонятна енергия и средства от народ, наброяващ 10 хиляди овчара и коняра. Щом са толкова малко, те едва ли биха могли да се наемат да правят тунели и под Стара Загора. Но защо не, нали граничният окоп на Еркесия, едно грандиозно съоражение за времето си, разположено на 50-тина км. по на юг е правено от хан Омортаг не за нещо друго, а да защитава държавата (а и Берое!) от византийците?

Ако те могат да направят 150 км. окоп, защо да не направят и 1 км. тунел под един предполагаемо комитатски град, след като са направили такива тунели и под столицата си? Така или иначе проблемът заслужава да се изследва. Може и римляните да са го направили, тогава би било много интересно, особено ако и някъде другаде са направили същото. Резултат с изображение за Секретните тунели на БългарияНякои по-стари граждани на Стара Загора разказват, че като деца са се спускали в някакви подземни тунели, които са ги извеждали далеч от мястото на влизането. През последните години тези сведения се потвърдиха. Най-напред на ул. „Отец Паисий“, миналата година на ул. „Д. Благоев“, а преди няколко дни на улиците „Боруй град“ и „Хаджи Димитър Асенов“ се откриха отсечки от този тунел.

Всъщност като се вземат предвид разстоянията между находките, става ясно, че това не е единствен тунел, а цяла система, която минава под античния и средновековен град и излиза от него в различни посоки. Подземните тунели под Стара Загора са наистина грандиозни съоражения, като се има предвид времето и средствата, с които са създадени. Те са копани тайно с кирки и лостове, на осветление от маслена лампа и без всякакво проветрение. Пръстта и камъните са изнасяни в торби. Мащабите им показват, че те имат обществен характер и най-вероятно са свързани с отбраната на града. Тунелите са сравнително тесни и малки и са неудобни за скривалища, а само за тайни проходи, през които е могло да се изпращат куриери или войскови отделения зад гърба на осаждащия града враг.

Външните изходи са били замаскирани в близките оврази или в гробищата. както външните, така и вътрешните входове са били известни само на определен кръг от хора. Кой е превивал гръб дълбоко под земята и с обикновена кирка е разбивал скалата за да създаде тези тайни пътища? Кога са строени? Можем само да гадаем! Единствената находка, открита досега е малка глинена паница, покрита със зелена глеч, с датировка 13-14 век. Може би нейният притежател е бил последният посетител на тунелите. Отсъствие на предмети от по-късна дата говори, че турците не са знаели за тяхното съществуване.

Вероятно тунелите са били прокопани още в римско време или при възстановяването на града през втората половина на 8 век. Така или иначе, те са били известни по времето на Второто българско царство, в което Боруй е бил важен административен център и силна военна крепост.