Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайнствени писъци и сватбарска музика плашат жителите на село Шишенци
  • Новини

Тайнствени писъци и сватбарска музика плашат жителите на село Шишенци

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
shishiashaskdaks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Село Шишенци се е сгушило в най-северозападната част на България. На 40 км. западно от Видин, на 15 км. северозападно от Кула и на 5 км. източно от Българо-Сръбската граница. При последното преброяване през 2015 г. жителите му са 123-ма.

Едно от интересните неща, свързано с местните е цветът на очите им – оказа се, че четирима от петима са синеоки. За синеоките хора се твърди, че са много издръжливи и рядко можете да ги чуете да се оплакват. Може би заради това упорито продължават да живеят в едно от най-зловещите места в България.

Село Шишенци е свързано със страшни легенди за самодиви, които крадат мъже, писъци по тъмно на хора, които никой не е виждал.

През деня животът в селото е съвсем нормален – всеки следва своя ритъм и ангажименти в двора, с животните, с роднините. Но стане ли тъмно … сякаш бомба е паднала. Малцина смеят да се покажат на улицата.

Самодиви отвличат мъже от селото

Няколко мъже от селото твърдят, че са срещали създания, които определят като самодиви.

В един от случаите овчар се прибирал при залез слънце. Докато минавал край местността Бънчовата чешма видял група самодиви. Те виели самодивско хоро. Любопитни жители посетили мястото на другия ден. Останали изумени, когато видяли отъпкана трева, която образувала кръг.

Друг овчар разказал как като се прибирал отново по залез слънце се завихрила фъртуна.

Тя траяла само няколко секунди, но отнесла цялото стадо на овчаря. Повече никой не видял животните. Мъжът разказал, че малко преди странната случка чул женски писък.

Според друг разказ, двама мъже изчезнали от селото. Никой не ги е виждал и чувал в продължение на три дни. Изведнъж те се прибрали, но не помнели къде са били през цялото това време. Счита се, че са били отвлечени от самодиви.

Най-големият страх на хората от Шишенци е от това, което чуват, но не могат да видят.

Според разкази на местни жители, залезе ли слънцето, гласове на мъже, жени и деца огласят единия край на селото. Цялата врява била огласяна и от сватбарска музика. Само за секунди всички тези странни звуци се премествали в другия край на шишенци.

Легенда за кървава сватба се предава от поколение на поколение.

Според легенда преди векове група сватбари тръгнали към Шишенци да вземат мома за жена.

Друг мъж обаче също я искал. Малко преди да влязат в селото, сватбарите били нападнати от татари и избити до един. Според легендата душите им не намерили покой и останали в селото. И точно техните гласове се чували след залез слънце.

Хора, които не вярват в тези легенди обясняват странните звуци с вой на чакали. Но така както никой не е виждал самодиви и духове на сватбари, никой не виждал в района и чакали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България има доста страховити места, които пазят своите тайни и до днес
Next: Тази билка привлича само хубави неща, гони стрес и е истинско чудо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.