Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайнствени писъци и сватбарска музика плашат жителите на село Шишенци
  • Новини

Тайнствени писъци и сватбарска музика плашат жителите на село Шишенци

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
shishiashaskdaks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Село Шишенци се е сгушило в най-северозападната част на България. На 40 км. западно от Видин, на 15 км. северозападно от Кула и на 5 км. източно от Българо-Сръбската граница. При последното преброяване през 2015 г. жителите му са 123-ма.

Едно от интересните неща, свързано с местните е цветът на очите им – оказа се, че четирима от петима са синеоки. За синеоките хора се твърди, че са много издръжливи и рядко можете да ги чуете да се оплакват. Може би заради това упорито продължават да живеят в едно от най-зловещите места в България.

Село Шишенци е свързано със страшни легенди за самодиви, които крадат мъже, писъци по тъмно на хора, които никой не е виждал.

През деня животът в селото е съвсем нормален – всеки следва своя ритъм и ангажименти в двора, с животните, с роднините. Но стане ли тъмно … сякаш бомба е паднала. Малцина смеят да се покажат на улицата.

Самодиви отвличат мъже от селото

Няколко мъже от селото твърдят, че са срещали създания, които определят като самодиви.

В един от случаите овчар се прибирал при залез слънце. Докато минавал край местността Бънчовата чешма видял група самодиви. Те виели самодивско хоро. Любопитни жители посетили мястото на другия ден. Останали изумени, когато видяли отъпкана трева, която образувала кръг.

Друг овчар разказал как като се прибирал отново по залез слънце се завихрила фъртуна.

Тя траяла само няколко секунди, но отнесла цялото стадо на овчаря. Повече никой не видял животните. Мъжът разказал, че малко преди странната случка чул женски писък.

Според друг разказ, двама мъже изчезнали от селото. Никой не ги е виждал и чувал в продължение на три дни. Изведнъж те се прибрали, но не помнели къде са били през цялото това време. Счита се, че са били отвлечени от самодиви.

Най-големият страх на хората от Шишенци е от това, което чуват, но не могат да видят.

Според разкази на местни жители, залезе ли слънцето, гласове на мъже, жени и деца огласят единия край на селото. Цялата врява била огласяна и от сватбарска музика. Само за секунди всички тези странни звуци се премествали в другия край на шишенци.

Легенда за кървава сватба се предава от поколение на поколение.

Според легенда преди векове група сватбари тръгнали към Шишенци да вземат мома за жена.

Друг мъж обаче също я искал. Малко преди да влязат в селото, сватбарите били нападнати от татари и избити до един. Според легендата душите им не намерили покой и останали в селото. И точно техните гласове се чували след залез слънце.

Хора, които не вярват в тези легенди обясняват странните звуци с вой на чакали. Но така както никой не е виждал самодиви и духове на сватбари, никой не виждал в района и чакали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България има доста страховити места, които пазят своите тайни и до днес
Next: Тази билка привлича само хубави неща, гони стрес и е истинско чудо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.