Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Такъв сладкиш съм яла само у майкини! Сякаш ядеш захарен памук – толкова е пухкав! Тя го прави така вече 20 години
  • Без категория

Такъв сладкиш съм яла само у майкини! Сякаш ядеш захарен памук – толкова е пухкав! Тя го прави така вече 20 години

Иван Димитров Пешев януари 30, 2025
Screenshot_16

Наскоро се сетих за тази вкусна рецепта за Мамин сладкиш , който е мек като пандишпан и ухае неустоимо. Надявам се да ви хареса, когато го опитате.

Рецептата е в семейството ни повече от 20 години, а майка ми го прави задължително, когато с децата идваме на гости. Никога не минаваме само с едно парченце – просто посягаш към второто, без да се усетиш, толкова е вкусен! Ето и на вас рецептата:

* Размер на чашата, която използвам: 250 ml
* Препоръчителна температура на печене: 170C (в зависимост от вашата фурна)
* Препоръчително време за печене: 35 минути (контролирано)

Мамин сладкиш

Продукти:

  • 4 яйца
  • 1,5 чаши захар
  • 1 чаша олио
  • 1 чаша гъсто кисело мляко
  • 1 чаша прясно мляко
  • 1 пакетче ванилия
  • 1 пакетче бакпулвер
  • 1 чаена лъжичка сода за хляб
  • 3 чаши брашно
  • За поръсване отгоре по желание: препечен сусам

Приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта и ванилията до плътност, след което се добавят останалите продукти (прясното и киселото мляко, олиото, а накрая брашното, смесено с бакпулвера и содата) и се разбърква внимателно с тел отдолу-нагоре, за да не спадне обемът на сместа.

разбити яйца

Снимка: Youtube

кисело мляко в тестото

Снимка: Youtube

Изсипете сместа в голяма тава, намазана с олио или масло и поръсете отгоре с малко сусам.

кексово тесто

Снимка: Youtube

сусам върху тестото

Снимка: Youtube

Пече се на 170-180 градуса (според фурната) до готовност (проверете със суха клечка). Оставете готовия сладкиш да се охлади, след което наржете на квадрати.

маминият сладкиш

Снимка: Youtube

мамин сладкиш

Снимка: Youtube

Да ви е сладко!

парче мамин сладкиш

Снимка: Youtube

Continue Reading

Previous: Голям студ се задава! Виелици и сняг покриват страната на тази дата
Next: Щрудел с ванилов крем – по-вкусно от млечна баница и крем пита взети заедно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.