Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Щрудел с ванилов крем – по-вкусно от млечна баница и крем пита взети заедно
  • Без категория

Щрудел с ванилов крем – по-вкусно от млечна баница и крем пита взети заедно

Иван Димитров Пешев януари 30, 2025
Screenshot_19

Щрудел с ванилов крем , наричан още баница с ванилов пудинг и баница с грис и пудинг, е семпъл сладкиш от готови кори, който на вкус наподобява крем-пита. Освен ванилов крем може да използвате и шоколадов или плодов крем според вкуса ви.

Ето необходимите продукти:

Щрудел с ванилов крем

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

  • 12 готови кори за баница

СМЕС ЗА НАМАЗВАНЕ:

  • 3 яйца
  • 3 супени лъжици захар
  • 200 мл олио
  • 200 мл кисело мляко
  • 100 г грис
  • 1 бакпулвер

ЗА ПУДИНГ ПЪЛНЕЖА:

  • 1 литър прясно мляко
  • 3 ванилов пудинг
  • 9 супени лъжици захар

ЗА УКРАСА:

  • Пудра захар

ПРОЦЕДУРА:

Първо сварете пудинга: от млякото отделете 18 лъжици, а останалото сложете на огъня. Разбъркайте пудинга и захарта в цеденото прясно мляко, след което при непрекъснато бъркане ги добавете към заврялото мляко. Вари се до сгъстяване, след което се оставя настрана, покрива се с прозрачно фолио и се оставя да изстине.

ванилов пудинг

Отделете белтъците от жълтъците в отделна купа. Към белтъците се добавя захарта и се разбива на сняг. След това добавете постепенно жълтъците при непрекъснато бъркане, след това добавете олиото и разбъркайте още малко. Добавете гриса и бакпулвера, разбъркайте и накрая разбийте киселото мляко на хомогенна смес.

Редене: поставете едната кора върху равна повърхност. Намажете я с 4-5 супени лъжици от грисовата смес, след което покрийте с друга кора.

кора с крем

С тази заливка се намазва и втората кора. Поставете третата кора. В тесния край на кората се намазват около 250 гр. сварен и охладен пудинг. Навийте на руло и подредете в тава, застлана с хартия за печене.

кора с пудинг

Повторете процедурата и с останалите кори. Накрая ще получите 4 рула. Полейте ги с олио отгоре, след което печете около 20 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна с вентилатор.

щрудел крем

щрудел с крем

Оставете изпечените щрудели първо да изстинат на стайна температура и след това ги приберете в хладилника. След това ги нарежете на парчета с дебелина 2 см. Отгоре ги поръсете с пудра захар.

щрудел с ванилов пудинг

Да ви е сладко!

ванилов пудинг

Continue Reading

Previous: Такъв сладкиш съм яла само у майкини! Сякаш ядеш захарен памук – толкова е пухкав! Тя го прави така вече 20 години
Next: СТАРИЯТ ПОРТИЕР ДАДЕ ЯКЕТО СИ НА МРЪЗНЕЩО МОМИЧЕ НА УЛИЦАТА — СЕДЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО БОГАТА ДАМА ГО ПОСЕТИ СЪС СЪЩОТО ЯКЕ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.