Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те нямали деца, но искали такива. Когато осиновили тризнаци, ги чакал дар от небето
  • Новини

Те нямали деца, но искали такива. Когато осиновили тризнаци, ги чакал дар от небето

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
fgdhfghfgjfgj.jpg

Сара и Анди от Оклахома се запознали още в университета. Те се обичали много, но имали един голям проблем: след няколко години брак все още нямали деца.

Лекарите казали на Сара, че може да роди, ако се направи ин витро оплождане. Но вероятността за бременност била 10%, а процедурата била доста скъпа – до 60 хиляди долара. Тогава двойката решила, че ще сиосинови дете.

Скоро се намерила жена, която веднага казала, че е готова да роди бебче за семейството. Но това не била последната добра новина… Ехографът показал, че не едно, а цели три бебета са напът.

Представяте ли си удивлението им, когато двойката научила, че няма да има едно дете, а цели три?! Да си родител на тризнаци, две сладки момичета и едно момче, е истинско щастие!

‘Еха! Това е страхотно“, помислила си двойката, която мечтаела да има повече деца, но не искала отново да преминава през изтощителния процес на осиновяване. „Това е всичко, което искахме.“

 

Бебетата – Джоел, Хана и Елизабет – са родени преждевременно, но здрави и все още били в интензивно отделение за новородени, когато Сара и Анди получили втората си изненада. Сара била бременна.

Два месеца по-късно, на прегледа, при който отишла да разбере пола на бебето, Сара се обадила на Анди.

„Едното е момче“ — казала тя.

‘Едното!?’ — възкликнал той.

Оказало се, че доскоро бездетната двойка щяла да си има близнаци – момче и момиче!

„Не, наистина, бяхме много щастливи. Изпаднахме ли малко в паника? Разбира се. Но бяхме много щастливи.“, казва радостният татко.

Така само за 9 месеца съдбата дарила това щастливо семейство с цели 5 деца.

„Бяхме много, много благословени“, казва таткото Анди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков шокира всички с кандидатите за кметове, каза и за Алексей Петров
Next: Свещеното място в България, където чудесата се сбъдват. Нямо дете проговори, неизлечимо болна жена оздравя

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.