Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тийн история: Заради мен любимата ми Дарина умря в ръцете ми. Днес съм уважаван лекар, но цената бе жестока
  • Новини

Тийн история: Заради мен любимата ми Дарина умря в ръцете ми. Днес съм уважаван лекар, но цената бе жестока

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
sitasotasiroasras.png

Бях на 16 години, когато с приятелката ми Дарина решихме да пробваме наркотици. Убеждавах я да го направим по същия начин, както, когато за първи път правихме любов – не се страхувай, ще ти хареса.

И на нея наистина й хареса, а няколко месеца по-късно и двамата се боцкахме всеки ден. За да си набавяме пари за дрога, започнах да крада от приятели и познати. Стигнах дотам, че продадох цялата техника на родителите си.

За проблема ни първи се досетиха родителите на Дарина и без да губят време, уведомиха и моите родители, че сме с приятелката ми сме станали наркомани. Няколко пъти ни затваряха за лечение в наркологична клиника, но всичко беше безнадеждно. Щом се оказвахме на свобода, с Дарина отново започвахме да крадем и да се друсаме.

От отчаяние семействата ни взеха решения да ни изгонят на улицата. Няколко месеца нощувахме в изоставени къщи, в които се събираха наркомани и всякакви други човешки отрепки. След една година мизерен живот и всекидневна употреба на наркотици, моята любима Дарина почина в ръцете ми от свръхдоза.

Не изпускай тези оферти:

Полицията я откара в моргата, а мен в поредната клиника. Дълго време се лекувах, а когато ме изписаха, не знаех къде да отида. Не исках да се върна вкъщи – не можех да погледна майка си в очите. След смъртта на приятелката ми нямах никакво желание за живот, а съвестта не спираше да ме измъчва.

С мъка потиснах силното желание да се върна отново към стария си начин на живот, но заради жертвата на любимата ми, събрах сили и се въздържах. Обърнах се за помощ към местния свещеник и благодарение на него, успях да оцелея. Той ме приюти и ме мотивира да продължа образованието си.

Завърших вечерно училище и постъпих в медицинския институт. Сега съм акушер – гинеколог и работя в „Майчин дом“.

Когато за първи път видях с очите си как се ражда дете, тогава осъзнах колко трудно се дава живот и колко лесно може да се отнеме. Преди няколко месеца се ожених и със съпругата ми очакваме дете. Лично аз ще го акуширам. Ако е момиче, ще я наречем Дарина – в памет на покойната ми любима.

Днес съм уважаван лекар, но преминах през много трудности в живота. Извървях дълъг и мъчителен път. Искам да се обърна към всички млади хора: пазете се от наркотиците, защото цената, която ще платите, е твърде сурова и жестока…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Юлиан Вергов най-накрая отговори на Диана Димитрова и взриви мрежата с това
Next: Лора Крумова показа сина си, няма да повярвате как изглежда

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.