Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това българско село надмина всички градове по най-високи заплати
  • Новини

Това българско село надмина всички градове по най-високи заплати

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
cheloosskdasikrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За второто тримесечие на годината най-високата средна брутна заплата е в Югозападния район на страната благодарение на София, показват данните на Националния статистически институт, а сумата е 2163 лева. Първенец е столицата, а с най-ниски възнаграждения са в област Кюстендил.

На общинско ниво сметките стоят по различен начин. Малки общини с големи работодатели държат първите места. Според последната статистика на Института за пазарна икономика от преди две години на призовото място е Челопеч, а след това се нареждат Козлодуй, Пирдоп и Раднево. Общини с развита добивна промишленост, както и с големи предприятия в енергийния сектор.

Най-високите заплати освен в IT сектора, обикновено са там, където промишлеността е напреднала. Ярък пример за това е Челопеч. Според последната статистика средната брутна заплата там е 2 628.

В селото в Софийска област според последното преброяване живеят едва 1729 души. Но тук е едно от най-големите находища в Европа на медни, златни и пиритни руди.

„Виждаме едни по-високи заплати по оста София-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора и Бургас. Не е учудващо, че най-ниски са в областите, в които икономическата дейност е по-ограничена”, твърди пред „Нова телевизия“ Зорница Славова, старши икономист ИПИ.

Заплатите от банкомат най-бързо се теглят в Кюстендил. И не защото тук банкоматите са бързи, а защото заплатите са малки, рекордно малки, и това го знаят дори и банкоматите. Средното възнаграждение за второто тримесечие на годината в областта е 1 126 лв.

Така безработицата тук е 6,5 на сто, а обявените работни места са едва 140, отчитат от Бюрото по труда. По-голямата част от тях за хора, без висше образование.

Освен Кюстендил на дъното в статистиката по най-ниски заплати са още в областите – Хасково, Благоевград и Видин. Икономисти отчитат още, че заплатите в страната трудно компенсират инфлацията, а най-фрапантна е разликата в сектор „Здравеопазване”.

„Ако сравним данните виждаме, че само единствено в област София ръстът на заплатите изпреварва макар и с малко инфлацията, но във всички други, най-големи са разликите в Търговище и Разград”, твърди Зорница Славова, старши икономист ИПИ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пресушиха цяла река: Учените са изумени от това чудо, което видяха на дъното
Next: Чужденци масово се нанасят: Германци, естонци, руснаци и англичани живеят щастливо в българско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.