Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-зловещото село с призраци в България: Село Шишенци във Видинско
  • Новини

Това е най-зловещото село с призраци в България: Село Шишенци във Видинско

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
shsihaishiaskhaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Село Шишенци е малко селце, на пръв поглед подобно на много други в България. То е леко позапустяло, с около 120 жители, на 40 км от Видин, към който се тръгва по черен прашен път. И само на 5-6 км от българо-сръбската граница.

И хората в Шишенци привидно приличат на хилядите други, които живеят из селата в страната. Но само привидно. Защото падне ли мрак, те се залостват в къщите си, примрели от страх, и дори не поглеждат зад пердетата на прозорците.

Твърди се, че причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове от гласовете на мъже, жени и деца и биене на тъпани. Скептиците казват, че това са чакали, но жителите в селото разказват, че ги побиват тръпки и вечер не смеят да излизат, защото не знаят какво има навън.

Медицинската ДАНС влиза в Спешното в Сливен заради Кристин: Проверяват екипа, превозил детето до болницата от село Сотиря

По- възрастните жители разказват, че когато са били по-млади, са се осмелявали да погледнат през прозорците си и са виждали как високи жени с бели роби са танцували край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце.

Според легендата, която се разпространява от уста на уста в селото, гласовете на чуващите се жени, деца и мъже са на жестоко убити хора. Преди много много време тръгнали сватбари от съседно село, за да дават булка в Шишенци.

Момичето обаче било желано от друг, който не искал да я дават в това село. По пътя към селото на сватбарите им била направена засада и всички били избити. Оттогава те бродят в района – я като призраци, я като самодиви.

Доказателство за тези неспокойни духове обаче няма. Историята се разказва от жителите на Шишенци, но няма запис на тайнствените гласове.

Местните признават, че преди години имало учителка, която се опитала да запише случващото се на аудиокасета. Когато после пуснали записа, на него се чували всички други шумове освен тези от кървавата сватба.
Друго предание гласи, че една нощ местен овчар закъснял да прибере стадото си и останал навън по тъмно.

Изведнъж чул глъчка и музика и когато се обърнал, видял към него да приближава сватбено шествие. Начело на колоната бил кумът, до него младоженецът, а зад тях всички сватбари и музиканти. Човекът ги поздравил, а кумът му подал бъклица, украсена със здравец, за да отпие в тяхна чест.

Когато посегнал да я вземе, овчарят видял, че очите на другия били празни и светели в червено.

Разбрал, че това са неспокойните духове на избитите сватбари. Прекръстил се и отпил от бъклицата, а на сутринта го открили в клоните на голямо дърво. Треперел от страх и държал в ръцете си конска глава. Конят е вярно животно и не може да бъде докоснат от злите сили, обясняват местните.

Хорските суеверия в селото обаче далеч не спират дотук.

На село Шишенци се носи и славата на злокобно място, където мистериозно изчезват хора. През последните години петима мъже изчезват безследно, а други двама се завръщат с напълно изтрити спомени. Местните твърдят, че съселяните им са станали жертва на самодиви а учените се опитват да намерят по-достоверно обяснение на мистерията.

“Двама от тях ги намepиxa, но не помнеха изобщо нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изчезването до връщането си. После започнаха да разказват странни неща за красиви жени. Мислехме ги за луди, но май нещо наистина се случва в нашето село”, разказва 80-годишният дядо Иван.

Възрастният човек е със сини очи, както и почти всички негови съселяни, което е още един от многото любопитни факти за видинското село.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учениците вият от ужас, ще им стъжнят живота! От тази есен: Военно обучение в училищата
Next: Готвят бойкот на високите цени в магазините у нас

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.