Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-многодетната майка у нас – отглежда с любов 13-те си дечица! Да са й живи и здрави!
  • Новини

Това е най-многодетната майка у нас – отглежда с любов 13-те си дечица! Да са й живи и здрави!

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
asmngansdasodas.jpg

 

Ако разчитаме на държавата, 13-те ми деца ще умрат от глад

Мисията ни през 2022 г. е ясна и точна – продължаваме оцеляването. Ако разчитаме държавата да ни помага, децата ми ще умрат от глад. Но се справяме и по-големите батковци и каки помагат на по-малките, а ние с таткото осигуряваме храната и най-важните неща.“

Не изпускай тези оферти:

С тези думи започва изповедта си пред „България Днес“ най-многодетната майка в България Цанка Павлова. Докато шета из двуетажната си къща в китното градче Гурково и приготвя поредната празнична трапеза за 13-те си деца и съпруга си Иван, майката героиня намира пролука да направи равносметка за отиващата си година и в същото време да отправи поглед към новата 2022 година.

„Както беше години наред досега, така е и сега. Не виждам никаква промяна в живота на обикновения отруден човек. Не се интересувам от политика, но именно политиката прокуди младите да се скитат немили-недраги в чужбина за препитание. Един от големите ми синове работи 6 месеца в строителството в Англия, събра малко пари за себе си и семейството, но после не пожела да отиде пак“, разказва пред вестника работливата Цанка, докато събира поредната „порция“ дрехи за пране, разчиства в двуетажния дом и сгъва дрехи.

Цанка ражда 13 деца, всичките желани и отглеждани с любов, грижа и добро възпитание. Съпругът й работи в строителството със заплатата от около 1000 лв. Подсигурява най-важното за едно семейство.

Най-малките деца, които са 12-о и 13-о поред – близначките Ивана и Николета – навръх 31 декември ще навършат 11 години. А тъкмо през 2010 г. „24 часа“ нареди Цанка Павлова сред достойните българи.

По онова време Цанка живее с многолюдното си семейство в казанлъшкото село Кънчево. Преместването им в двуетажна къща в Гурково става благодарение на местния бизнесмен Кольо Атанасов, който предоставя безвъзмездно на семейството къща с двор. А най-многобройното семейство у нас е собственик на дома и по документи.

„Една от главните цели през 2022 г. е да измажем къщата, защото сега е на тухли. Батковците и каките събират средства, колкото успеем и ние ще съберем. Имаме дърва за огрев до края на януари най-вероятно, за които отново се събират пари помежду ни, а като свършат, пак ще се организираме със средства между нас и ще вземем още. Усеща се и поскъпването на тока – последната сметка е с 20 лв. повече от предишната и наближава 200 лв.“, продължава с изповедта си Цанка, която впечатлява с позитивизма си, неприсъщ дори на много млади хора без деца и с не толкова житейски ангажименти.

„Мога да кажа, че децата дори са презадоволени. Дядо Коледа донесе мобилни телефони и други хубави подаръци на децата. Ние с таткото сме с обикновени апарати, защото на моя му счупих дисплея в градината, докато работя, и падна, а този на съпруга ми му изпадна на строителния обект и беше залят с цимент. Нека младите да имат модерни и хубави, ние не държим на това, важна е комуникацията“, разказва през смях Павлова, привършвайки междувременно с голяма част от домакинските задължения.

Цанка и всички останали членове на най-многобройното българско семейство не обичат да се оплакват. Казват дори, че се справят по-добре и от „нормални“ семейства. А една от най-големите трудности е да се намери снимка, на която Цанка, Иван и 13-те им деца да са на една обща снимка.

Цялата заплата на Иван от 1000 лв. месечно, отива за храна, сметки, дрехи и обувки от първа необходимост. Семейството плаща по около 20 лв. на ден за хранителни продукти, 200 лв. за ток и още толкова за вода. Цанка не получава и лев помощи и надбавки от държавата, тъй като отказва да ваксинира децата си и разчита на природния имунитет на многолюдната фамилия.

„Никой от нас не се е разболявал от коронавирус. Всички сме здрави. Осем от децата са ученици, като имам и внучка в първи клас“, казва още Цанка.

Батковците работят

За семейния бюджет допринасят и работещите батковци. Всички са възпитани в дух на труд, взаимопомощ и позитивизъм. Дори фамилията да закъснее малко с плащанията на сметките, винаги се намират средства за погасяването им.

„Сеем картофи и отглеждаме зеленчуци, имаме и кокошки. Оправяме се и винаги сме оптимисти“, казва още Цанка, която е факир в домакинството и след края на половинчасовия разговор е свършила всичко по план със задълженията си и фамилията се нарежда на празничен обяд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И A1 вдига цените, но има важна подробност!
Next: Златимир Йочев изчезна от бТВ, но се появи от райско място

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.