Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-многодетната майка у нас – отглежда с любов 13-те си дечица! Да са й живи и здрави!
  • Новини

Това е най-многодетната майка у нас – отглежда с любов 13-те си дечица! Да са й живи и здрави!

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
asmngansdasodas.jpg

 

Ако разчитаме на държавата, 13-те ми деца ще умрат от глад

Мисията ни през 2022 г. е ясна и точна – продължаваме оцеляването. Ако разчитаме държавата да ни помага, децата ми ще умрат от глад. Но се справяме и по-големите батковци и каки помагат на по-малките, а ние с таткото осигуряваме храната и най-важните неща.“

Не изпускай тези оферти:

С тези думи започва изповедта си пред „България Днес“ най-многодетната майка в България Цанка Павлова. Докато шета из двуетажната си къща в китното градче Гурково и приготвя поредната празнична трапеза за 13-те си деца и съпруга си Иван, майката героиня намира пролука да направи равносметка за отиващата си година и в същото време да отправи поглед към новата 2022 година.

„Както беше години наред досега, така е и сега. Не виждам никаква промяна в живота на обикновения отруден човек. Не се интересувам от политика, но именно политиката прокуди младите да се скитат немили-недраги в чужбина за препитание. Един от големите ми синове работи 6 месеца в строителството в Англия, събра малко пари за себе си и семейството, но после не пожела да отиде пак“, разказва пред вестника работливата Цанка, докато събира поредната „порция“ дрехи за пране, разчиства в двуетажния дом и сгъва дрехи.

Цанка ражда 13 деца, всичките желани и отглеждани с любов, грижа и добро възпитание. Съпругът й работи в строителството със заплатата от около 1000 лв. Подсигурява най-важното за едно семейство.

Най-малките деца, които са 12-о и 13-о поред – близначките Ивана и Николета – навръх 31 декември ще навършат 11 години. А тъкмо през 2010 г. „24 часа“ нареди Цанка Павлова сред достойните българи.

По онова време Цанка живее с многолюдното си семейство в казанлъшкото село Кънчево. Преместването им в двуетажна къща в Гурково става благодарение на местния бизнесмен Кольо Атанасов, който предоставя безвъзмездно на семейството къща с двор. А най-многобройното семейство у нас е собственик на дома и по документи.

„Една от главните цели през 2022 г. е да измажем къщата, защото сега е на тухли. Батковците и каките събират средства, колкото успеем и ние ще съберем. Имаме дърва за огрев до края на януари най-вероятно, за които отново се събират пари помежду ни, а като свършат, пак ще се организираме със средства между нас и ще вземем още. Усеща се и поскъпването на тока – последната сметка е с 20 лв. повече от предишната и наближава 200 лв.“, продължава с изповедта си Цанка, която впечатлява с позитивизма си, неприсъщ дори на много млади хора без деца и с не толкова житейски ангажименти.

„Мога да кажа, че децата дори са презадоволени. Дядо Коледа донесе мобилни телефони и други хубави подаръци на децата. Ние с таткото сме с обикновени апарати, защото на моя му счупих дисплея в градината, докато работя, и падна, а този на съпруга ми му изпадна на строителния обект и беше залят с цимент. Нека младите да имат модерни и хубави, ние не държим на това, важна е комуникацията“, разказва през смях Павлова, привършвайки междувременно с голяма част от домакинските задължения.

Цанка и всички останали членове на най-многобройното българско семейство не обичат да се оплакват. Казват дори, че се справят по-добре и от „нормални“ семейства. А една от най-големите трудности е да се намери снимка, на която Цанка, Иван и 13-те им деца да са на една обща снимка.

Цялата заплата на Иван от 1000 лв. месечно, отива за храна, сметки, дрехи и обувки от първа необходимост. Семейството плаща по около 20 лв. на ден за хранителни продукти, 200 лв. за ток и още толкова за вода. Цанка не получава и лев помощи и надбавки от държавата, тъй като отказва да ваксинира децата си и разчита на природния имунитет на многолюдната фамилия.

„Никой от нас не се е разболявал от коронавирус. Всички сме здрави. Осем от децата са ученици, като имам и внучка в първи клас“, казва още Цанка.

Батковците работят

За семейния бюджет допринасят и работещите батковци. Всички са възпитани в дух на труд, взаимопомощ и позитивизъм. Дори фамилията да закъснее малко с плащанията на сметките, винаги се намират средства за погасяването им.

„Сеем картофи и отглеждаме зеленчуци, имаме и кокошки. Оправяме се и винаги сме оптимисти“, казва още Цанка, която е факир в домакинството и след края на половинчасовия разговор е свършила всичко по план със задълженията си и фамилията се нарежда на празничен обяд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И A1 вдига цените, но има важна подробност!
Next: Златимир Йочев изчезна от бТВ, но се появи от райско място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.