Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е последната зима, в която отоплението с ток ще е на приемливи цени
  • Новини

Това е последната зима, в която отоплението с ток ще е на приемливи цени

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
tqwgdgdfbvdfvdf.png

От 1 януари 2026 г. битовите потребители трябва да излязат на свободния пазар

Приятелски съвет към слушателите – използвайте последната зима, в която абонатите ще могат да се отопляват на електрически ток на що-годе приемливи цени.

Това каза пред на Радио „Фокус“ Красимир Манов, експерт по енергетика.

„От 1 януари 2026 г. битовите потребители трябва да излизат на свободния пазар, освен ако следващото правителство не отмени това решение. Хората в България са бедни и няма как да си позволят тези цени, които свободният пазар ще им предложи. От следващото лято започва поетапното отваряне на потребителите към него“, каза Манов.

„Няма еднозначен отговор на въпроса какво ще бъде най-евтиното гориво за зимния сезон. За различните потребители изборът е различен“, добави той.

Всеки, който се отоплява на ток, въглища, пелети, парно, отдавна си е направил сметката. Има проблем – цените непрекъснато се повишават и каквато и сметка да е направена, накрая ще платите повече, отколкото сте предвидили, предупреди експертът.

„Пелетите вървят около 650-750 лв., но не мислете, че като отидете да си купите 15 кг, ще Ви ги продадат за 7 или за 12 лв. Всичко е въпрос на лична договорка с търговеца. Освен това цените варират от регион до регион – в София ползвателите на пелети са пренебрежимо малък процент, например. В Плевенско е обратното – там пелетите са широкоразпространен източник на топлина“, даде още подробности по темата Манов.

По думите му, най-големите световни играчи на отоплителния пазар усърдно влагат пари във фосилни горива.

Европа отделя около 7% от общото количество въглероден диоксид в атмосферата. За сравнение, Китай отделя 30%.

Според него, България е държава, която не търси собствените си източници на природен газ, напомни енергетикът. Купуваме отвън и това е голяма въпросителна за страната ни. В Чирен имаме нагнетено гориво над 95%. Нямаме проблем по отношение на количествата, проблемът е в цените, около 90% от българите трудно плащат енергоносителите си.

„Преди години се опитвах да отоплявам къща на село с пелети – цените са толкова непостоянни, че не могат да се правят прогнози. Всичко се превръща в договорка. Въглищата стават все по-скъпи и са най-рядко предпочитаното средство за отопление в момента.

Хората, които се отопляват на ток и парно, са огромната част от българския народ.

За съжаление, всеки осъзнава колко много е трябвало да похарчи за отопление едва през пролетта, когато сезонът вече е свършил“, заяви Красимир Манов.

Рискът в придобиването на стоката е част от цената ѝ – това важи и за горивата и особено с оглед международни проблеми като войните в Украйна и Израел, припомни той. Транспортирането стана много несигурно.

„Природният газ е около 50 евро за мегават час – скочи много и това се отразява на пазара. Петролът беше започнал да намалява, но отново се вдига в момента – това предстои, цените на горивата да се променят много динамично“, завърши Красимир Манов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Извършен бе терористичен акт на територията на Брюксел – има загинали
Next: Важно: Преди зимата задължително направете това с прозорците

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.