Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е последната зима, в която отоплението с ток ще е на приемливи цени
  • Новини

Това е последната зима, в която отоплението с ток ще е на приемливи цени

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
tqwgdgdfbvdfvdf.png

От 1 януари 2026 г. битовите потребители трябва да излязат на свободния пазар

Приятелски съвет към слушателите – използвайте последната зима, в която абонатите ще могат да се отопляват на електрически ток на що-годе приемливи цени.

Това каза пред на Радио „Фокус“ Красимир Манов, експерт по енергетика.

„От 1 януари 2026 г. битовите потребители трябва да излизат на свободния пазар, освен ако следващото правителство не отмени това решение. Хората в България са бедни и няма как да си позволят тези цени, които свободният пазар ще им предложи. От следващото лято започва поетапното отваряне на потребителите към него“, каза Манов.

„Няма еднозначен отговор на въпроса какво ще бъде най-евтиното гориво за зимния сезон. За различните потребители изборът е различен“, добави той.

Всеки, който се отоплява на ток, въглища, пелети, парно, отдавна си е направил сметката. Има проблем – цените непрекъснато се повишават и каквато и сметка да е направена, накрая ще платите повече, отколкото сте предвидили, предупреди експертът.

„Пелетите вървят около 650-750 лв., но не мислете, че като отидете да си купите 15 кг, ще Ви ги продадат за 7 или за 12 лв. Всичко е въпрос на лична договорка с търговеца. Освен това цените варират от регион до регион – в София ползвателите на пелети са пренебрежимо малък процент, например. В Плевенско е обратното – там пелетите са широкоразпространен източник на топлина“, даде още подробности по темата Манов.

По думите му, най-големите световни играчи на отоплителния пазар усърдно влагат пари във фосилни горива.

Европа отделя около 7% от общото количество въглероден диоксид в атмосферата. За сравнение, Китай отделя 30%.

Според него, България е държава, която не търси собствените си източници на природен газ, напомни енергетикът. Купуваме отвън и това е голяма въпросителна за страната ни. В Чирен имаме нагнетено гориво над 95%. Нямаме проблем по отношение на количествата, проблемът е в цените, около 90% от българите трудно плащат енергоносителите си.

„Преди години се опитвах да отоплявам къща на село с пелети – цените са толкова непостоянни, че не могат да се правят прогнози. Всичко се превръща в договорка. Въглищата стават все по-скъпи и са най-рядко предпочитаното средство за отопление в момента.

Хората, които се отопляват на ток и парно, са огромната част от българския народ.

За съжаление, всеки осъзнава колко много е трябвало да похарчи за отопление едва през пролетта, когато сезонът вече е свършил“, заяви Красимир Манов.

Рискът в придобиването на стоката е част от цената ѝ – това важи и за горивата и особено с оглед международни проблеми като войните в Украйна и Израел, припомни той. Транспортирането стана много несигурно.

„Природният газ е около 50 евро за мегават час – скочи много и това се отразява на пазара. Петролът беше започнал да намалява, но отново се вдига в момента – това предстои, цените на горивата да се променят много динамично“, завърши Красимир Манов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Извършен бе терористичен акт на територията на Брюксел – има загинали
Next: Важно: Преди зимата задължително направете това с прозорците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.