Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са едни от най-странните и призрачни села в България
  • Новини

Това са едни от най-странните и призрачни села в България

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
pairzirkksakrqwriwq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През последните години все повече села обезлюдяват, като някои от тях остват напълно необитаеми. Къщите се заключват и стават жертви на времето.

С времето покривите пропадат, прозорците се чупят и така някога прекрастните и пълни с живот къщурки се превръщат в мрачни, призрачни постройки, които са обречени на забвение. В България има няколко такива места, които са обвити в мистерия и легендите за тях могат да ви накарат да настръхнете.

Определено едно от най-призрачните безлюдни села е село Бумалча в близост до Трявна. Там обаче има намесена мистерия, за която хората разказват. Жителите на Бумалча изчезват сякаш за един ден. Когато говорим за изоставени села, повечето хора си представят къщи в руини, съборени колиби, голи стени и никаква покъщина. Ситуацията в Бумалча обаче е различна.Хора, посещавали селото в края на миналия век, разказват, че в къщите имало приготвени за хранене маси,оправени легла и всякаква покъщина.

До днес няма обяснение защо всички жители на селото около 1964г. внезапно решават да напуснат къщите си. Къде са отишли, също е загадка. Друг интересен факт е, че днес селото не фигурира на картите, не може да се открие дори и в Google Maps.Ако имате достатъчно авантюристичен дух, местни хора могат да ви упътят.

Село Сив кладенец е едено от селата с мрачна история още по турско време. През 1913г. там се случва едно от най-жестоките кланета в по-съвременната българска история. Турските башибозуци събират всички мъже от селото, заключват ги в читалището и го запалват.

По време на тези страшни събития загиват 60 души. Иториците го сравняват с ужасните събития от Баташкото клане. Днес има паметник с имената на загиналите. Дали мрачната история или фактът, че няма течаща вода, селото е напълно безлюдно в наши дни. През 1940г. къщите наблоявали 200, а населението се изхранвало от тютюнопроизводство. Имало е дори училище до 4-ти клас.

Село Шишенци е може би самата дефиниция на призрачност. То не е безлюдно като предишните две, но крие странни истории, които жителите не могат да си обяснат. Някои от тях твърдят, че там е центърът на самодивите и разказват случки от които могат да Ви побият тръпки.

Селото се намира на 40км. от Видин, близо до Сръбската граница. То се прочу преди две години с мистериозно изчезналите хора.Само през последните 6-7 години са изчзнали петима мъже, а други двама се връщат и не помнят нищо.Нито за товакъде са били, нито за това живота си преди изчезването. Разследващите не могат да си обяснат какво се е случило, а учените се опитват да създадат теория за събитията.

Местните хора обаче са сигурни, че това са самодиви. Страховитите женски призраци от българския фолклор.
Най-точното и кратко определение за самодива е дух на неземно красива, млада жена с дълга коса, бяла рокля и поглед, който може да те замае и дори убие. Те се движат на групи, пеят и танцуват. Старите хора казват, ако видиш самодива, не трябва да я поглеждаш в очите. Песните им били омайно красиви и привличали странстващите хора. Така ги отклонявали от пътя им и ги отвличали. Някои ги убиват, на други им взимат душите и ги оставят живи да странстват по света без цел.

Разказите на местните хора съвпадат до голяма степен с описаното по-горе. Те споделат една история от 70-те години на миналия век, в която овчар от близкото село започнал бързо да губи зрението си. Лекарите само вдигали рамене и не могли да му дадат диагноза и причина за случващото се.

Той се отчаял и отишал при баба Ванга (за нея ще ви разкажа в някоя друга статия). Още с влизането си тя го попитала кога е видял самодивите. Възрастният мъж си припомнил, че наистина видял неземно красива жена, облечена в бяло, докато прибирал стадото си. Погледите им се срещнали за секунда. Пророчицата обаче му споделила, че нищо не може да направи, магията им е много силна. Мъжът евентуално ще загуби зрението си. Така и става.

Но да се върнем на историята с изчезванията. Споменах ви за двама, които се върнали без никакви спомени. Един местен разказва следното за случката:
„Двама от тях ги намериха, но не помнеха изобщо нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изчезването до връщането си. После започнаха да разказват странни неща за красиви жени.Мислехме ги за луди, но нещо май наистина се случва в нашето село.“

Село Шишенци е свързано и с друга страховита легенда. Жителите на селото твърдят, че след залез слънце започват далечни викове и крясъци. Някои вечери те са по-слаби, но други направо смразявали кръвта.Тези, които не вярват в страшните истории,твърдят,че са чакали, но никой не ги е виждал. Хората споделят, че вечер се затварят и заключват от страх.

Легендата разказва, че това са писъците на сватбари, избити по особено жесток начин по време на празненството преди много години. Понеже не са били погребани, душите им още не могат да намерят покой.
Това са само част от мистериите и страховитите разкази на жителите на Шишенци. Със сигурност това е селото с най-много паранормална активност в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къде лежат най-големите неоткрити съкровища в България
Next: Скръбна вест: Почина една от най-обичаните синоптички в България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.