Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са едни от най-странните и призрачни села в България
  • Новини

Това са едни от най-странните и призрачни села в България

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
pairzirkksakrqwriwq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През последните години все повече села обезлюдяват, като някои от тях остват напълно необитаеми. Къщите се заключват и стават жертви на времето.

С времето покривите пропадат, прозорците се чупят и така някога прекрастните и пълни с живот къщурки се превръщат в мрачни, призрачни постройки, които са обречени на забвение. В България има няколко такива места, които са обвити в мистерия и легендите за тях могат да ви накарат да настръхнете.

Определено едно от най-призрачните безлюдни села е село Бумалча в близост до Трявна. Там обаче има намесена мистерия, за която хората разказват. Жителите на Бумалча изчезват сякаш за един ден. Когато говорим за изоставени села, повечето хора си представят къщи в руини, съборени колиби, голи стени и никаква покъщина. Ситуацията в Бумалча обаче е различна.Хора, посещавали селото в края на миналия век, разказват, че в къщите имало приготвени за хранене маси,оправени легла и всякаква покъщина.

До днес няма обяснение защо всички жители на селото около 1964г. внезапно решават да напуснат къщите си. Къде са отишли, също е загадка. Друг интересен факт е, че днес селото не фигурира на картите, не може да се открие дори и в Google Maps.Ако имате достатъчно авантюристичен дух, местни хора могат да ви упътят.

Село Сив кладенец е едено от селата с мрачна история още по турско време. През 1913г. там се случва едно от най-жестоките кланета в по-съвременната българска история. Турските башибозуци събират всички мъже от селото, заключват ги в читалището и го запалват.

По време на тези страшни събития загиват 60 души. Иториците го сравняват с ужасните събития от Баташкото клане. Днес има паметник с имената на загиналите. Дали мрачната история или фактът, че няма течаща вода, селото е напълно безлюдно в наши дни. През 1940г. къщите наблоявали 200, а населението се изхранвало от тютюнопроизводство. Имало е дори училище до 4-ти клас.

Село Шишенци е може би самата дефиниция на призрачност. То не е безлюдно като предишните две, но крие странни истории, които жителите не могат да си обяснат. Някои от тях твърдят, че там е центърът на самодивите и разказват случки от които могат да Ви побият тръпки.

Селото се намира на 40км. от Видин, близо до Сръбската граница. То се прочу преди две години с мистериозно изчезналите хора.Само през последните 6-7 години са изчзнали петима мъже, а други двама се връщат и не помнят нищо.Нито за товакъде са били, нито за това живота си преди изчезването. Разследващите не могат да си обяснат какво се е случило, а учените се опитват да създадат теория за събитията.

Местните хора обаче са сигурни, че това са самодиви. Страховитите женски призраци от българския фолклор.
Най-точното и кратко определение за самодива е дух на неземно красива, млада жена с дълга коса, бяла рокля и поглед, който може да те замае и дори убие. Те се движат на групи, пеят и танцуват. Старите хора казват, ако видиш самодива, не трябва да я поглеждаш в очите. Песните им били омайно красиви и привличали странстващите хора. Така ги отклонявали от пътя им и ги отвличали. Някои ги убиват, на други им взимат душите и ги оставят живи да странстват по света без цел.

Разказите на местните хора съвпадат до голяма степен с описаното по-горе. Те споделат една история от 70-те години на миналия век, в която овчар от близкото село започнал бързо да губи зрението си. Лекарите само вдигали рамене и не могли да му дадат диагноза и причина за случващото се.

Той се отчаял и отишал при баба Ванга (за нея ще ви разкажа в някоя друга статия). Още с влизането си тя го попитала кога е видял самодивите. Възрастният мъж си припомнил, че наистина видял неземно красива жена, облечена в бяло, докато прибирал стадото си. Погледите им се срещнали за секунда. Пророчицата обаче му споделила, че нищо не може да направи, магията им е много силна. Мъжът евентуално ще загуби зрението си. Така и става.

Но да се върнем на историята с изчезванията. Споменах ви за двама, които се върнали без никакви спомени. Един местен разказва следното за случката:
„Двама от тях ги намериха, но не помнеха изобщо нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изчезването до връщането си. После започнаха да разказват странни неща за красиви жени.Мислехме ги за луди, но нещо май наистина се случва в нашето село.“

Село Шишенци е свързано и с друга страховита легенда. Жителите на селото твърдят, че след залез слънце започват далечни викове и крясъци. Някои вечери те са по-слаби, но други направо смразявали кръвта.Тези, които не вярват в страшните истории,твърдят,че са чакали, но никой не ги е виждал. Хората споделят, че вечер се затварят и заключват от страх.

Легендата разказва, че това са писъците на сватбари, избити по особено жесток начин по време на празненството преди много години. Понеже не са били погребани, душите им още не могат да намерят покой.
Това са само част от мистериите и страховитите разкази на жителите на Шишенци. Със сигурност това е селото с най-много паранормална активност в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къде лежат най-големите неоткрити съкровища в България
Next: Скръбна вест: Почина една от най-обичаните синоптички в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.