Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този мистериозен камък в родопите е истинска загадка и до ден днешен
  • Новини

Този мистериозен камък в родопите е истинска загадка и до ден днешен

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
ssrqkrqirkaskroasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Високо, някъде в западните Родопи, една жена е поела по тежък път. По стъпките й ходят хиляди хора с надеждата да намерят лек.

Последната им спирка е тайнственият камък, чиято магическа сила остава неразгадана и до днес. Крибул е малкото село на голямата надежда. От години селището е известно с местността „Скрибина“ и с камъка.

Легендите разказват, че той лекува всички болести, стига достатъчно силно да вярваме. Случило се е и на Юлия Земеделска. Преди 10 години се разболява тежко и оцелява благодарение на скалната арка. Тогава 74-годишната жена дава обет – да помага на хората докато е жива, разбра Ко4.

Вече над 10 години баба Юлия върви към трудния път на изцелението и всеки ден поема мъката на стотици хора.

„Аз не ги лекувам хората. Само им лея куршум и ги водя на камъка. Вярата ги лекува. Аз не съм по-нагоре от лекаря“, споделя Земеделска пред репортера на Bulgaria ON AIR Михаела Карабельова.

Всяка сутрин възрастната жена тръгва към камъка. Доскоро е изминавала 6-те километра от дома си до скалния масив сама или на магаре. Но тежестта на годините я принуждава да стига до мистичното място с джип.

Сам-сама, с една торба в ръка, баба Юлия си проправя път през гъстата гора осеяна с дрехи.

Баба Юлия село КрибулВсяка от тях символично носи частица от болката на стотиците хора, тръгнали да търсят изцеление от камъка. Едва когато човек е изпълнен със силна вяра, чудесата започват да се случват, твърди лечителката. Казва още, че през годините е станала свидетелка на неща, които и тя самата не може да си обясни. И говори с уважение към змията – пазителката на камъка.

При нея ежедневно минават повече от 50 души. Всеки с болестта си, с отчаянието и с надеждата си. И тя им помага. Не връща никого и не иска нищо в замяна. Стига ѝ само едно „благодаря“, както и новината, че човекът вече е оздравял.

Местните я наричат и баба Хава, но по-известна е като Юла – българското ѝ име, дадено ѝ по време на възродителния процес. Правени са няколко телевизионни предавания за лечителката от село Крибул, която наследява таланта си от своята майка. Дарбата ѝ обаче нараства в пъти повече, след като успява да се излекува от рак на черния дроб и дебелото черво. Страданията ги помнела и до днес, защото били нечовешки.

От години селището е известно с местността Скрибина и с камъка, за който се смята, че има свръхестествена енергия.

Легендите разказват, че той лекува всички болести, стига достатъчно силно да вярваме. Случило се е и на самата Юлия Земеделска. Преди 11 години тя се разболяла тежко и оцелява благодарение на скалната арка. Тогава 75-годишната жена дала обет – да помага на хората, докато е жива.

Мистериозен камък цели в РодопитеВсяка Божа сутрин възрастната жена тръгва към камъка. Доскоро е изминавала 6-те километра от дома си до скалния масив сама или на магаре.

Но тежестта на годините я принудила вече да стига до мистичното място посредством джип. Сам-сама, с една торба в ръка, баба Юлия си проправя път през гъстата гора, осеяна с дрехи. Всяка от тях символично носи частица от болката на стотиците хора, тръгнали да търсят изцеление от камъка. Едва когато човек е изпълнен със силна вяра, чудесата започват да се случват, твърди лечителката. Казва още, че през годините е станала свидетелка на неща, които и тя самата не може да си обясни.

И говори с уважение към змията – пазителката на камъка. А след повече от 5 часа на скалата баба Юлия продължава да помага на нуждаещите се и в дома си. След залез-слънце обаче идва ред и на дългите нощи, в които възрастната жена не може да се отърси от болката на хората. Според думите ѝ чувствала по тялото си каквото и те, а в сънищата си виждала какво им предстои – изцеление или смърт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подобно чудо не се е случвало от цели 12 години в това малко българско село
Next: Дядо Пешо: Пръскам доматите с инфузия от мая, те и другите зеленчуци не се разболяват

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.