Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той продавал химикалки на улицата, за да изхранва дъщеря си. Една снимка променя живота им
  • Новини

Той продавал химикалки на улицата, за да изхранва дъщеря си. Една снимка променя живота им

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
fgdhfghfdghfght.jpg

Войната в Сирия принуди тълпи от бежанци да напуснат родината си. За да не загинат под обстрел и бомбардировки, сирийците спешно напуснаха домовете си заедно с всичко, което са придобили през живота си.

Повечето хора преминаха границата само с това, с което успеят да избягат от домовете си без да имат вещи, храна, пари.

Тази трогателна история разказва за живота на едно семейство, което трябвало да премине през всички трудности на живота в чужда земя. Но за разлика от много други истории, тази има много щастлив край.

Бежанецът от Сирия, Абдул Халим Ал Атар, с малката си дъщеря, бил принуден да изкарва прехраната си, като продава химикалки по улиците на столицата на Ливан Бейрут. Това би единственият им начин да оцелеят по някакъв начин.

4-годишната дъщеря Рим била цялото семейство и единственият смисъл на живота на Абдул Халим. Тримата пристигнали в Ливан от Сирия със съпругата и дъщеря си, но 4 месеца по-късно съпругата не издържала на трудностите на бежанския живот и се върнала в Сирия.

Абдул не рискувал живота на малката си дъщеря и след като решил, че не е безопасно за момичето да бъде в Сирия, останал като бежанец в Бейрут.

За да спечели по някакъв начин пари за храна, той продавал химикалки по улиците на Бейрут. И тъй като нямало на кого да остави момичето, винаги я носел на ръце. Той не просел, както мнозина, а се опитвал да изкара прехраната си с труд.

Но както се оказва, чудеса се случват! И чудесата се създават от хората!

Посоката на живота на бащата и дъщерята е драстично променен от една снимка. Норвежкият уеб разработчик Гисур Симонарсен заснел сириеца с малкото момиче и се обърнал към грижовни хора с молба да помогнат на тези изпаднали в затруднение хора.

Хората отклинлаи с фантастична за сириеца сума. Повече от 200 хиляди долара били събрани с усилия на небезразлични хора!

Ал Атар използвал тези пари по най-добрия възможен начин. Той решил да отвори собствен бизнес в Ливан и сега осигурява работа на нуждаещи се бежанци от Сирия.

„Моят живот и животът на моята любима дъщеря се промениха до неузнаваемост. Преди ние, като много други бежанци, трябваше да търсим ежечасно възможност да изкарваме прехраната си, да носим захвърлени дрехи. Но сега, благодарение на нашите благодетели Гисур Симонарсон и хората, които не са безразлични към нашите страдания, ние можем не само да си позволим да осигурим достоен живот, но и да осигурим всичко необходимо на другите наши нещастни сънародници“ – казва щастливият сириец.

Ето как благотворителността прави хората щастливи. Благодарение на един добросърдечен норвежец и хора като него, отчаяният бежанец станал успешен бизнесмен, който успял да осигури работа на други нуждаещи се сирийски бежанци.

Кой знае, може би скоро и те ще променят нечий живот?

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли Сашко от Перник? Баща му съобщи огромна вест
Next: Сакалиев със смразяващ разказ за ада, през който мина дъщеря му: Никога няма да забравя

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.