Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що българското правителство получи официално писмо от Газпром: От това зависят доставките
  • Новини

Току-що българското правителство получи официално писмо от Газпром: От това зависят доставките

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
bgpismososos.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

“От петък вечер – и мога да го кажа официално, има входирано официално искане от руския контрагент (“Газпром” – бел. ред.) за плащане в рубли”, каза министърът на енергетиката Александър Николов пред БНТ.

Енергийният министър припомни позицията на Европейския съюз и обясни, че това няма как да се случи.

“В договора ясно е написан начинът на плащане и той не включва рубли”, каза Николов и добави, че ЕС няма да се подаде на изнудване.

По думите му, ако “спре кранчето, ще се водят разговори със съседни държави и за доставки на втечнен природен газ”. Николов допълни, че договорът с “Газпром експорт” е до 31 декември и доставката на руски газ дотогава не трябва да спира.

“Все още не мога да кажа с каквато и да е степен на сигурност какво и как ще се случи след април. Дали ще има механизъм да се разплаща газът в евро – предстои да видим”, коментира той.

Министърът на енергетиката заяви още, че КЕВР не саботира Министерство на енергетиката по никакъв повод.

“Това, което направиха КЕВР заедно с Булгаргаз в доста по-тежкия месец за отопление – успяха да задържат цената от февруари”, допълни Александър Николов.

Според него газовата връзка с Гърция ще е готова до 1 юли, а търговската експлоатация ще започне преди новия отоплителен сезон, за да се ползва азерски газ за нагнетяван в газовото хранилище в Чирен. По договор с азерския консорциум България ще получава 1 млрд. куб. м на година.

“Нито името на руски олигарх присъства в Gemcorp, нито пък американският посланик Херо Мустафа е сътрудничила в преговорите”

Енергийният министър коментира и казуса около инвестиционния фонд Gemcorp. По думите на Николов нито името на руски олигарх присъства в Gemcorp, нито пък американският посланик Херо Мустафа е сътрудничила в преговорите.

Той каза, че подкрепя проверка на дружеството от ДАНС.

Според него около Gemcorp има много неща, които целенасочено се пропускат, за да има скандал: “Първо – има подписан инвестиционен меморандум, което означава намерения, а не сделка. Второ – няма подписан документ единствено и само с Gemcorp, има и втора компания, която с казва “Ай Пи 3”.

Николов добави, че няма предложение на инвестиционния фонд за участие в завод за батерии.

“Няма нищо свързано нито с батерии, нито се искат средства от ЕС, нито се искат каквито и да е държавни активи. Единствено са заявени намеренията, че на фона на това къде се намира България, те са изразили намерение да участват в прехода”, заяви той.

По думите на министъра “Ай Пи 3” е компания, която се занимава с няколко типа иновативни технологии, критични за енергийната независимост и единственото заявено от двете компании е изпълнение на анализ, който е направен за “Топлофикация София” – изпълнение на предписани мерки.

Стана ясно и че в следващите седмици предстои подписване на подобно споразумение с Israel Electric Corporation – най-голямото дружество, опериращо с енергийни активи в Израел. “Предстоят разговори с инвеститори, които не са се насочвали към България повече от 10 години”, каза още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Столичен богаташ направи нещо нечувано за окрадени у нас украински бежанци
Next: Честито! България ще даде военна помощ на Украйна

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.