Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топбалерина от Магаданс каза цялата истина за Слави Трифонов
  • Новини

Топбалерина от Магаданс каза цялата истина за Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sdfhlkfghklfdgkhktrhtr.png

Балерината от балет „Магаданс“ – Ирина Стоименова говори в подкаст шоуто – „Има такъв подкаст“.

Там тя говори пред водещия Трифон Симеонов – Туньо малко над един час, като двамата засегнаха много любопитни теми, като разбира се гвоздея беше истории и мнение за шефа ѝ, както тя го нарича – Станислав Т. Трифонов – Слави.

Как е попаднала в балет Магаданс?

В балета съм от 10 години. Цял живот това съм правила и е една от най-добрите случки, които са ми се случвали. Имах щастието да познавам някои от момичетата, които бяха вече в балет „Магаданс“, работили сме заедно по други проекти и точно ден преди рождения ми ден, те ми се обадиха и ме попитаха дали искам. Шефката на балета Нели Желева искаше, да ме види след препоръките. На връх рождения ми ден с кутия бонбони пристигнах и че взех ги впечатлих.

 

Ще Ви разкажа една история. Попринцип съм скромен човек, но това няма как да го открека. Имам талант да помня много бързо движенията и танците, мога само с поглед да ги науча и това много ги впечатли, защото реално ние имахме много работа. Реално от както съм проходила съм казала, че искам да стана балерина. То пък, че взе че стана. Сама съм си стигнала до тук. Дори сама съм се записала на танци след едно представление.

Изненада за Слави Трифонов:

Най-готиното беше, когато със сценаристите направиха изненада на Слави, става въпрос за скеча с бузукарката Стояна. Той не знаеше и аз направо влизам в скеч с Виктор Калев и Тодор Башиянов. Виктор беше Ица, а Башиянов беше Стунджи. Аз се крия, те си минаха скеча и накрая казват искаме да поканим тук бузукарката Стояна, за да си представим новото парче. Излизам и се раздавам на макс въпреки, че ми беше толкова пристенено от мисълта, че това го гледат хиляди хора. Слави Трифонов не можеше да повярва, той беше в шок. После когато си говорих с него той ми каза, че наистина си е помислил, че са поканили бузукарката Стояна. Грима беше прекрасен, то е ясно нашите гримьори са професионалисти, но ти така беше хванала стойката, походката, че аз наистина си помислих, че това е тя.

 

След време се видях със Стояна и тя така ми се радваше. Каза ми: „Седя в нас на дивана, гледам телевизора и си вакам, мале това аз ли съм?“. Тогава започнаха и други скечове, имах и реплики. Играх с Иво Сиромахов и Мариян Бачев.

Така, че хората ме разпознават по улиците и ми се радват, това ми се харесва. Не съм получавала лоши коментари. Има и такива най-вероятно, но не съм ги чувала, пише 7dnisport.bg.

За концерта на стадион „Васил Левски“:

Тя подготовката беше много сериозно, защото е голяма сцена и ние трябва да сме навсякъде. Жестоки репетиции и като на всяка една и шефа присъстваше. Деня преди концерта ние отиваме да репетираме, трябваше с едни мотори да обилим всичко и да се качим на сцената. Шефа казва не искам там отзад да танцувате, искам при мен отпред и хайде променяй всички и така репетиция до 01:00 часа. Ние си го направихме, ако трябва и до 05:00 часа ще седим, професионалисти сме и всичко стана изрядно. На следващия ден отиваме и то още вали, тогава шефа казва не, искам да играете назад, защото ще бъдете мокри – страшно става. И ние хайде всичко на ново отзад. Точно когато всичко започна пак заваля, но ние се раздадохме на макс, отидохме при него отпред, бяхме много мокри, косите, всичко. Само да ти кажа, че долното бельо ми беше и то мокро, защото ние трябваше да сядаме. В момента, в който ти отидеш напред и се върнаш отзад то навсякъде става мокро, беше приключение. За хлъзгането от нашите нищо нямаше, едно момиче от естетическата гимнастика се удари, но всек пак се оправи и нищо и нямаше, за щастие рабира се. Нямаше паднали балерини. Беше много хубаво цялото изживяване.

На следващия ден бях на концерт на Ерос Рамацоти в „Арена Армеец“. Аз много го уважавам и харесвам, но след цялото това, което беше на стадиона, концерта на Ерос ми се видя като халтура. Мащабите са различни.

Лъжа е, че в началото на „7/8“ тв сме били гласяни ние балерините за водещи на различните програми и шоута и да си сменяме ампоато. Всичко тръгна от едно промо, което имаше идеята да изрази това, че телевизията е независима, че ще казва само истината и ще има различни новини от това, което запълва другите телевизии. Реално снимахме такова промо, с което показахме, че такива неща няма да има в нашата телевизия и те решиха, че ще става репортерки.

Обичта ѝ към животните и история със Слави Трифонов:

Много обичам животните. Дори имах една такава история. Обадиха ми се близки, че в Гълъбовци има хора, които гледат животни, но вече нямат възможност и търсят помощ. Тогава аз се качих на колата, напълних багажника с храна и отидох. След това ми се обажда секретарката и ми казва, че шефа иска да ме види. Качвам се аз и не знам за какво става на въпрос. Той ме пита: Къде работиш? Аз отговарям: В балет „Магаданс“. Пак ме пита: Къде работиш: Аз отговарям: Във фирма „7/8“. Отново същия въпрос ми задава: Къде работиш? В социалните ли работиш? И аз отговарям: Не, ама майка ми работи в социалните. Тогава разбрах за какво става въпрос, поговорихме си и в крайна сметка и той помогна на тези хора. Сега като види това ще ми се разсърди, но то не може само лошо да се говори за един човек, трябва да се казва и доброто.

Гледам папагала от шоуто, който се казваше „Пилето“ и участваше в един от сезоните. Аз съм му сменила името. Казва се Коко. Освен папагала имам и две кучета – йоркита, а сега мисля да си взимам и африкански таралеж. Много ме зареждат животните и си ги обичам. Имала съм най-различни. Коко не говори много, той е травмиран, най-вероятно от силната музика на „Ку-ку“ бенд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?
Next: Жената на Светослав Иванов показа дъщеричката и призна нещо много лично навръх 40-ия му юбилей

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.