Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топбалерина от Магаданс каза цялата истина за Слави Трифонов
  • Новини

Топбалерина от Магаданс каза цялата истина за Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sdfhlkfghklfdgkhktrhtr.png

Балерината от балет „Магаданс“ – Ирина Стоименова говори в подкаст шоуто – „Има такъв подкаст“.

Там тя говори пред водещия Трифон Симеонов – Туньо малко над един час, като двамата засегнаха много любопитни теми, като разбира се гвоздея беше истории и мнение за шефа ѝ, както тя го нарича – Станислав Т. Трифонов – Слави.

Как е попаднала в балет Магаданс?

В балета съм от 10 години. Цял живот това съм правила и е една от най-добрите случки, които са ми се случвали. Имах щастието да познавам някои от момичетата, които бяха вече в балет „Магаданс“, работили сме заедно по други проекти и точно ден преди рождения ми ден, те ми се обадиха и ме попитаха дали искам. Шефката на балета Нели Желева искаше, да ме види след препоръките. На връх рождения ми ден с кутия бонбони пристигнах и че взех ги впечатлих.

 

Ще Ви разкажа една история. Попринцип съм скромен човек, но това няма как да го открека. Имам талант да помня много бързо движенията и танците, мога само с поглед да ги науча и това много ги впечатли, защото реално ние имахме много работа. Реално от както съм проходила съм казала, че искам да стана балерина. То пък, че взе че стана. Сама съм си стигнала до тук. Дори сама съм се записала на танци след едно представление.

Изненада за Слави Трифонов:

Най-готиното беше, когато със сценаристите направиха изненада на Слави, става въпрос за скеча с бузукарката Стояна. Той не знаеше и аз направо влизам в скеч с Виктор Калев и Тодор Башиянов. Виктор беше Ица, а Башиянов беше Стунджи. Аз се крия, те си минаха скеча и накрая казват искаме да поканим тук бузукарката Стояна, за да си представим новото парче. Излизам и се раздавам на макс въпреки, че ми беше толкова пристенено от мисълта, че това го гледат хиляди хора. Слави Трифонов не можеше да повярва, той беше в шок. После когато си говорих с него той ми каза, че наистина си е помислил, че са поканили бузукарката Стояна. Грима беше прекрасен, то е ясно нашите гримьори са професионалисти, но ти така беше хванала стойката, походката, че аз наистина си помислих, че това е тя.

 

След време се видях със Стояна и тя така ми се радваше. Каза ми: „Седя в нас на дивана, гледам телевизора и си вакам, мале това аз ли съм?“. Тогава започнаха и други скечове, имах и реплики. Играх с Иво Сиромахов и Мариян Бачев.

Така, че хората ме разпознават по улиците и ми се радват, това ми се харесва. Не съм получавала лоши коментари. Има и такива най-вероятно, но не съм ги чувала, пише 7dnisport.bg.

За концерта на стадион „Васил Левски“:

Тя подготовката беше много сериозно, защото е голяма сцена и ние трябва да сме навсякъде. Жестоки репетиции и като на всяка една и шефа присъстваше. Деня преди концерта ние отиваме да репетираме, трябваше с едни мотори да обилим всичко и да се качим на сцената. Шефа казва не искам там отзад да танцувате, искам при мен отпред и хайде променяй всички и така репетиция до 01:00 часа. Ние си го направихме, ако трябва и до 05:00 часа ще седим, професионалисти сме и всичко стана изрядно. На следващия ден отиваме и то още вали, тогава шефа казва не, искам да играете назад, защото ще бъдете мокри – страшно става. И ние хайде всичко на ново отзад. Точно когато всичко започна пак заваля, но ние се раздадохме на макс, отидохме при него отпред, бяхме много мокри, косите, всичко. Само да ти кажа, че долното бельо ми беше и то мокро, защото ние трябваше да сядаме. В момента, в който ти отидеш напред и се върнаш отзад то навсякъде става мокро, беше приключение. За хлъзгането от нашите нищо нямаше, едно момиче от естетическата гимнастика се удари, но всек пак се оправи и нищо и нямаше, за щастие рабира се. Нямаше паднали балерини. Беше много хубаво цялото изживяване.

На следващия ден бях на концерт на Ерос Рамацоти в „Арена Армеец“. Аз много го уважавам и харесвам, но след цялото това, което беше на стадиона, концерта на Ерос ми се видя като халтура. Мащабите са различни.

Лъжа е, че в началото на „7/8“ тв сме били гласяни ние балерините за водещи на различните програми и шоута и да си сменяме ампоато. Всичко тръгна от едно промо, което имаше идеята да изрази това, че телевизията е независима, че ще казва само истината и ще има различни новини от това, което запълва другите телевизии. Реално снимахме такова промо, с което показахме, че такива неща няма да има в нашата телевизия и те решиха, че ще става репортерки.

Обичта ѝ към животните и история със Слави Трифонов:

Много обичам животните. Дори имах една такава история. Обадиха ми се близки, че в Гълъбовци има хора, които гледат животни, но вече нямат възможност и търсят помощ. Тогава аз се качих на колата, напълних багажника с храна и отидох. След това ми се обажда секретарката и ми казва, че шефа иска да ме види. Качвам се аз и не знам за какво става на въпрос. Той ме пита: Къде работиш? Аз отговарям: В балет „Магаданс“. Пак ме пита: Къде работиш: Аз отговарям: Във фирма „7/8“. Отново същия въпрос ми задава: Къде работиш? В социалните ли работиш? И аз отговарям: Не, ама майка ми работи в социалните. Тогава разбрах за какво става въпрос, поговорихме си и в крайна сметка и той помогна на тези хора. Сега като види това ще ми се разсърди, но то не може само лошо да се говори за един човек, трябва да се казва и доброто.

Гледам папагала от шоуто, който се казваше „Пилето“ и участваше в един от сезоните. Аз съм му сменила името. Казва се Коко. Освен папагала имам и две кучета – йоркита, а сега мисля да си взимам и африкански таралеж. Много ме зареждат животните и си ги обичам. Имала съм най-различни. Коко не говори много, той е травмиран, най-вероятно от силната музика на „Ку-ку“ бенд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?
Next: Жената на Светослав Иванов показа дъщеричката и призна нещо много лично навръх 40-ия му юбилей

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.