Според климатолога Симеон Матев екстремните горещини ще станат новото нормално нещо, с което ще свикнем. Това казва той в интервю за „Телеграф“.
Матев разкри дали може да очакваме още високи температури до края на лятото и огласи каква зима я очаква Европа. По думите му, благодарение на Ел Ниньо, Ла Ниня, Северноатлантическа осцилация може да се каже какви ще са градусите през най-студения сезон.
Ето и интервюто му:
– Г-н Матев, в Европа това лято имаше много жестока гореща вълна. Имаше ли рекорди при температурите?
– Това лято горещите вълни започнаха още в края на май. Имаше ги през юни, пикът на високи температури беше през юли, но и август не остана безучастен. Най-високите температури за това лято бяха регистрирани в средата и втората половина на юли, когато на много места в Западна Европа температурите превишиха 40 градуса.
В Испания, Португалия, Южна Франция бяха измерени стойности около и над 45 градуса. В Португалия имаше съобщение на местната метеорологична служба за стойности около 47 градуса. А във Великобритания беше счупен националният рекорд за висока температура.
Не изпускай тези оферти:
Никога до това лято там не бяха измервани стойности над 40 градуса. Но вече и Великобритания може да се похвали с такива стойности. Като тези температури бяха отбелязани на няколко места в Обединеното кралство – на летище „Хийтроу“, в градове в Централна Англия.
Така че от тази година и Великобритания е сред страните с 40-градусови жеги. Освен на Англия, тази година бяха подобрени националните рекорди и на Шотландия, и на Уелс. Затова цяла Великобритания може да се похвали, че 2022 г. й донесе исторически високи температури.
– Имаше ли необичайни горещини и в други европейски държави?
– Освен Великобритания 40-градусови горещини навестиха и други необичайни за такава средиземноморска температура държави и градове. Например Хамбург, град, известен с дъждовно, хладно, мъгливо време, отчете 40,2 градуса и доказа, че може да стигне такива стойности.
Ще върна лентата една година назад, когато в Канада бяха отчетени не 40 градуса, а близо 50 градуса. 49,6 градуса бяха регистрирани в Югозападна Канада.
Така че все по-северни територии не само в Европа, а и в Северното полукълбо като цяло, стават магнит за екстремни температури.
Според климатолозите във Великобритания и Канада, изобщо редица изследвания показват, че горещите вълни не само че стават реалност, но тази реалност е много по-вероятна заради промените в климата.
Защото и горещините в Канада миналото лято, и горещите вълни тази година в Европа са вече много по-вероятни заради глобалното затопляне.
Изследванията показват, че горещата вълна в Канада е 150 пъти по-вероятна заради промените в климата. Като цяло горещите вълни и периодите на суша стават все по-чести именно заради промените, на които всички ставаме свидетели.
Заедно със сушите, които наблюдаваме тази година, има голяма вероятност да стават все по-чести. Причината са промените, които са настъпили в атмосферната циркулация. Според думите на председателя на Световната метеорологична асоциация Петери Талаас това е новото нормално.
Тоест това е все по-нормално да бъде, отколкото да не бъде.
– Но има и различни мнения доколко причината е човешката дейност.
– Има много полемики по въпроса дали човек има някаква вина, дали като цяло тенденциите в развитието на климата благоприятстват тези вълни или е някакъв цикъл. Но това просто се случва. Оттук нататък е важно дали ние ще бъдем по-подготвени за тези горещи вълни.
Защото предишната гореща вълна, която доведе до такива катаклизми като суша и до жертви, беше през 2003 г. Голяма част от Европа все още не е приела редица планове за адаптация към тези екстремни температури.
Дори Средиземноморието, където е нормално да е горещо, все още не може да реагира адекватно на това. Всеобщото мнение на редица климатолози е, че сушата, екстремните горещини, температури над 40-45 градуса, така или иначе ще стават все по-чести, а периодите все по-дълги. И ние трябва да бъдем по-подготвени.
– В България имаше ли рекордни температури това лято?
– Това лято беше поредното, в което температурите са по-високи от обичайните. Отново бяха достигнати стойности 40-42 градуса. Отново имаше периоди на суша. Но като цяло сме далече от рекордите. Много по-екстремни бяха летата на 2000 г., 2007 и особено на 2012 г., което все още остава най-горещото в България.
Въпреки това и тази година, особено в Източна България, може да се каже, че беше поредното сухо и горещо лято. Но отново повтарям, че тази година нито е най-горещото, нито най-сухото лято.
Въпреки това в много райони, особено земеделците казват, че това лято е било екстремно. Но като стойности на температурите и валежите сме далеч от рекордите. Така че можем да кажем, че за разлика от Западна Европа, където тази година е не само гореща, но и суха, ние сме малко встрани.
Това си има обяснение. Обикновено процесите, които водят до екстремни горещини в Западна Европа, водят до малко по-динамично време в нашата страна и до малко по-чести валежи. В средата на юли, когато в западноевропейските страни измерваха 40-45 градуса, по същото време в нашата страна времето беше доста хладно.
На много места във високите котловини, включително и София, бяха измерени не рекорди за висока, а рекорди за ниска температура.
И на 10, 11, 12 юли в София, в три поредни сутрини се поставят рекорди за най-ниска температура. Така че невинаги екстремно горещо в Западна Европа означава, че е екстремно горещо в България. Това не означава, че ако в Западна Европа е горещо, у нас ще е хладно.
Но има голяма вероятност, когато там се поставят рекорди за горещини, у нас да не е чак толкова горещо
– Имаше ли рекордно ниско ниво на Дунав в нашия участък?
– Повечето водни стоежи по Дунав в нашия участък бяха близко до рекордно ниските стойности на 2003-та, но не са и най-ниските. Но водният стоеж по Дунав изобщо не зависи от условията в нашата страна. Той зависи от това колко валежи са паднали в Западна и Централна Европа.
Зависи от това колко сняг е паднал по Алпите, от това, че в централноевропейските страни валежите са по-ниски още от ноември-декември миналата година.
Всичко това като фактори оказва влияние на нивото в нашия участък. Така че ниското ниво на река Дунав у нас зависи много повече от сушата в Централна и Западна Европа, отколкото от това, което се наблюдава в нашата страна. Просто защото притоците на реката в Централна Европа имат много по-голямо значение, отколкото нашите притоци.
– Земеделските стопани не спряха да се оплакват от сушата. Има ли рекорди в това отношение?
– През 2000 г. лятото беше много сухо. 2003, 2007, 2012 г. бяха с доста по-сухи лета от сега.
– Може ли отсега да се каже каква зима ни чака? И до края на лятото очакват ли се нови екстремни явления като суша и високи температури?
– Спокойно мога да кажа, че това лято в нашата страна нито ще е най-горещото, нито най-сухото. Има още малко време до края на лятото, но не се очаква това нещо да се промени.
Още повече че се намираме във валежен период. На много места в страната падат в момента валежи. В Козлодуй например паднаха 60-70 литра на квадратен метър.
Това е повече не само от нормата на месец август. Така че можем да кажем, че нашата страна не само че е пощадена от суша, но и на много места валежите са над нормата.
В последните десетина-петнадесет дни паднаха валежи и те ще повишат нивата на дунавските притоци, което ще окаже влияние и в нашия участък и ще има повишение на нивото на реката.
Не че ще се компенсира сушата, но въпреки това ще се усети облекчение. Иначе, ако от днес говорим за зимата, рядко можем да направим прогноза още от сега. Въпреки това има индикации като Ел Ниньо, Ла Ниня, Северноатлантическа осцилация, които дават прогнози за зимата още отсега. Към този момент те показват, че има основание да се смята, че зимата в голяма част от Европа ще бъде по-топла от обичайното.
Но имаме притеснения, свързани с това, че веднъж на 5-7 години се случва студена зима. А последната такава беше 2017 г. Предишната беше 2012-а, а оттогава не сме имали истинска студена зима.
Така че въпреки очакванията, че ще имаме по-топла зима по нашите ширини, имаме известни притеснения и няма да е изненада 2022/23 г. да е студено. Имаме 70-80% вероятност и тази зима да е топла.
– Вярвате ли в апокалиптични сценарии за климата?
– Искам да кажа на хората, че има начин да бъдем по-адаптивни, има начини да противодействаме на природата.
Източник: БЛИЦ