Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топ криминалист посочи голяма нелогичност в думите на бащата на Сашко
  • Новини

Топ криминалист посочи голяма нелогичност в думите на бащата на Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
torparkasriasrm.jpg

Кадър: БНТ, архив

„Мен лично ме притесняват обясненията на бащата – има някои нелогичности“. Това заяви пред БНТ криминалистът Ботьо Ботев.

„Въпросът е да се потърсят обективните причини за изчезването. Наясно съм с проблематиката по издирването. Искам да отбележа обаче невижданата гражданска мобилизация – тези хора търсят Сашко денонощно.

Детето е изчезвало и друг път. Бащата заяви, че без детето не може да живее, но предвид трябва да се вземат обясненията на бащата. Едно е когато сигналът е подаден скоро след изчезването – това е малък детайл“, коментира криминалистът.

Не изпускай тези оферти:

„Детето, в обстановката, в която е изчезнало, би трябвало да се предполага, че не се е отдалечило толкова. Но имаме и забавяне в подаването на сигнала. Районът, който се посочва е огромен.“

Съмнявам се, че при толкова дълго издирване, нещата няма да завършат положително. Дай Боже да е живо, но може би се търси и труп, което ще даде отговори на редица въпроси, завърши Ботьо Ботев.

Още за случая:

Майката на Сашко го обича, но е много чувствителна. Нервната ѝ система е много чувствителна и вероятно поради това не можа да издържи да гледа детето. Все пак те са трудни за гледане тези деца. Това коментира пред Bulgaria ON AIR бабата на изчезналия 12-годишен Александър Цветанов от Перник.

Момчето, което е аутист, изчезна безследно в петък около 16:00 часа, докато бе с баща си – нотариуса от Брезник Александър Цветанов, в района на профилакториума в миньорския град. Вече три денонощия се провежда безпрецедентна издирвателна акция, в която участват и хиляди доброволци от Перник, Дупница, София и други градове.

Въпреки усилията им до момента от детето няма следа. То е търсено с термокамери, следови кучета, хеликоптер, а по-рано днес и водолазни екипи претърсиха водоеми в квартал „Калкас“.

Сашко е отглежда само от баща си с помощта на неговите родители, а майка му Радостина от няколко години живее във Великобритания.

От профила на жената в социалните мрежи, който впоследствие бе изтрит, стана ясно, че тя има още един син, който е по-голям от Александър и живее със своя приятел на Острова.

„Тя се обажда от там да пита за детето. Тревожи се. Знае, че е детето е изчезнало“, добави бабата.

По думите ѝ, Радостина не е виждала скоро детето си на живо.

„Поддържа контакт с него по „Вайбър“. За последно на живо го е виждала може би преди една година“, допълни възрастната жена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Специалисти посочиха защо може да е избягал Сашко, думите им ще ви шокират
Next: Полицай се застреля в главата. Написал е писмо до жена си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.