Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов изби рибата с 19 сметки в банки и нов Фолксваген: Пестени са от заплати!
  • Новини

Тошко Йорданов изби рибата с 19 сметки в банки и нов Фолксваген: Пестени са от заплати!

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
tsohksakhasplv.jpeg

Зам.-председателят на „Има такъв народ“ и пловдивски депутат в 47-ото Народно събрание Тошко Йорданов има рекордно количество сметки в банките – 19.

Това става ясно от имотните декларации за 2021 г., публикувани на сайта на КПКОНПИ.

Човекът на Слави е обяснил, че парите са спестени от заплати и от авторски права. Общата сума надхвърля половин милион лева.

През миналата година Тошко Йорданов е купил автомобил „Фолксваген Артеон“ за 72 000 лева на лизинг, който изплаща.

Още политика:

Служебното правителство ще има някакъв ефект върху изборите, тъй като самата реторика на това каква тежка зима предстои, когато това се изказва от служебните министри, по някакъв начин предначертава едва ли не и пътя на следващото правителство. Тоест служебният кабинет казва: „Имайте едно наум за кого гласувате, защото ви чака много тежка зима, ще купуваме ли от Газпром или няма“. Със сигурност правителството се заявява като играч в полза на онези партии, които биха били склонни да преговарят с „Газпром“.

Това каза за БНР Емил Соколов – историк и анализатор. Според него ще има два ефекта от поведението на кабинета – противниците на кабинета „Петков“ ще се убедят, че са прави и ще търсят представителство в нови партии, които сега се появяват. Ще има и мобилизиращ ефект на електората на ДБ и ПП.

Партийните лидери няма да се оттеглят, въпреки призивите на различни анализатори, категоричен е Соколов.

„Няма никаква логика лидерите да отстъпват назад по време на избори, когато трябва да се борят за доверието на избирателите“.

„Партиите трябва да работят върху едно нещо основно и това е логистиката- Изборите, общо взето, са математика, реклама и логистика. Математиката е да помислиш кои са избирателите и от къде можеш да си ги направиш, от кои региони, рекламата е по какъв начин и логистиката е как точно това съобщение ще стигне също до твоите избиратели. В момента всички партии, които сериозно искат да спечелят работят върху логистика – стягане или изграждане на местни структури, набиране на доброволци, разпределяне на хора по местата им“, обобщи анализаторът в пердаването „Преди всички“ по „Хоризонт“. Това е и причината партиите вече не си пазят ред за вписване в ЦИК.

„По всяка вероятност немалка част от избирателите ще решат за кой да гласуват в последните две седмици на кампанията. Процентът на хората, които променят предпочитанията си от едни избори на други, ще е доста висок и всяка партия мисли как да ги привлече. Тоест това дали ще се регистрираш първи, ако преди години беше някаква демонстрация на сила пред партийните ядра – „Видяхте ли, ние първи се организирахме“ – в момента няма значение“. Ние сме в ситуация, в която последните няколко избора се печелят от новопоявили се партии. Тези партии печелят на базата на това, че хора, които не са решили, за кого да гласуват, дават гласа си за тях“.

Ниската активност би могла да допринесе за това партията на Стефан Янев да влезе в НС. Проблемът при „Български възход“ обаче е, че партията няма разпознаваеми лица, а разчита само на неговия авторитет, на „той не е фигура, която дълго да е била в публичното пространство и не е известен с нещо конкретно или нещо което да има „УАУ“ ефект“.

Предложението за коалиция ДБ и ПП е „предизборна реторика, а не отправяне на покана“, убеден е историкът. Предложението има резон, защото би мобилизирало ядрата на ПП и ДБ но на практика е „едно обединение, което трябва да се случи три седмици преди началото на кампанията между две партии, една от която в момента прохожда и си изгражда структурите – ПП- и една партия, която в историята се знае, че не е много силна за кампании – ДБ. Когато сложим две такива партии три седмици са много малко време, за да могат да се организират логистично. По-скоро това би създало един допълнителен хаос“.

Ако коалиция няма, ДБ „евентуално биха могли да дръпнат някакви избиратели от ПП, които да са разочаровани от това че няма обединение“, но преливането на избиратели от една партия в друга няма да допринесе за голямата цел – дясно управление.

ГЕРБ тръгва към тези избори в много силна позиция, защото са в кампания в последните 2 или 3 месеца. „Това съвсем спокойно може да гарантира на ГЕРБ първото място“. ПП обаче могат да обърнат преднината в своя полза при добра кампания.

При добра кампания БСП може да спре изтичането на гласове към „Възраждане“ и „Български възход“.

Соколов очаква позитивна и „динамична компания“, но не изключва и компромати, въпреки че партиите са „наясно, че тези неща отблъскват хората“.

„Има партии, които биха искали да отблъснат хората, за да може, разчитайки на твърдото си ядро а да постигнат по-висок резултат при ниска избирателна активност“.

„Според мен множеството от партиите вече са наясно, че, за да може България да има някакво нормално управление, което да изкара повече от 6 месеца е нужно повече хора да излязат да гласуват. Повечето много ще внимават да не се превърнат в причината тази апатия да се задълбочи,“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йотова е бясна, изригна в ефир: Радев има вина – даде шанс на Киро и Асен. Те се обърнаха срещу него
Next: Куркумата с вода лекува щитовидната жлеза, мозъка и черния дроб

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.