Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов изби рибата с 19 сметки в банки и нов Фолксваген: Пестени са от заплати!
  • Новини

Тошко Йорданов изби рибата с 19 сметки в банки и нов Фолксваген: Пестени са от заплати!

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
tsohksakhasplv.jpeg

Зам.-председателят на „Има такъв народ“ и пловдивски депутат в 47-ото Народно събрание Тошко Йорданов има рекордно количество сметки в банките – 19.

Това става ясно от имотните декларации за 2021 г., публикувани на сайта на КПКОНПИ.

Човекът на Слави е обяснил, че парите са спестени от заплати и от авторски права. Общата сума надхвърля половин милион лева.

През миналата година Тошко Йорданов е купил автомобил „Фолксваген Артеон“ за 72 000 лева на лизинг, който изплаща.

Още политика:

Служебното правителство ще има някакъв ефект върху изборите, тъй като самата реторика на това каква тежка зима предстои, когато това се изказва от служебните министри, по някакъв начин предначертава едва ли не и пътя на следващото правителство. Тоест служебният кабинет казва: „Имайте едно наум за кого гласувате, защото ви чака много тежка зима, ще купуваме ли от Газпром или няма“. Със сигурност правителството се заявява като играч в полза на онези партии, които биха били склонни да преговарят с „Газпром“.

Това каза за БНР Емил Соколов – историк и анализатор. Според него ще има два ефекта от поведението на кабинета – противниците на кабинета „Петков“ ще се убедят, че са прави и ще търсят представителство в нови партии, които сега се появяват. Ще има и мобилизиращ ефект на електората на ДБ и ПП.

Партийните лидери няма да се оттеглят, въпреки призивите на различни анализатори, категоричен е Соколов.

„Няма никаква логика лидерите да отстъпват назад по време на избори, когато трябва да се борят за доверието на избирателите“.

„Партиите трябва да работят върху едно нещо основно и това е логистиката- Изборите, общо взето, са математика, реклама и логистика. Математиката е да помислиш кои са избирателите и от къде можеш да си ги направиш, от кои региони, рекламата е по какъв начин и логистиката е как точно това съобщение ще стигне също до твоите избиратели. В момента всички партии, които сериозно искат да спечелят работят върху логистика – стягане или изграждане на местни структури, набиране на доброволци, разпределяне на хора по местата им“, обобщи анализаторът в пердаването „Преди всички“ по „Хоризонт“. Това е и причината партиите вече не си пазят ред за вписване в ЦИК.

„По всяка вероятност немалка част от избирателите ще решат за кой да гласуват в последните две седмици на кампанията. Процентът на хората, които променят предпочитанията си от едни избори на други, ще е доста висок и всяка партия мисли как да ги привлече. Тоест това дали ще се регистрираш първи, ако преди години беше някаква демонстрация на сила пред партийните ядра – „Видяхте ли, ние първи се организирахме“ – в момента няма значение“. Ние сме в ситуация, в която последните няколко избора се печелят от новопоявили се партии. Тези партии печелят на базата на това, че хора, които не са решили, за кого да гласуват, дават гласа си за тях“.

Ниската активност би могла да допринесе за това партията на Стефан Янев да влезе в НС. Проблемът при „Български възход“ обаче е, че партията няма разпознаваеми лица, а разчита само на неговия авторитет, на „той не е фигура, която дълго да е била в публичното пространство и не е известен с нещо конкретно или нещо което да има „УАУ“ ефект“.

Предложението за коалиция ДБ и ПП е „предизборна реторика, а не отправяне на покана“, убеден е историкът. Предложението има резон, защото би мобилизирало ядрата на ПП и ДБ но на практика е „едно обединение, което трябва да се случи три седмици преди началото на кампанията между две партии, една от която в момента прохожда и си изгражда структурите – ПП- и една партия, която в историята се знае, че не е много силна за кампании – ДБ. Когато сложим две такива партии три седмици са много малко време, за да могат да се организират логистично. По-скоро това би създало един допълнителен хаос“.

Ако коалиция няма, ДБ „евентуално биха могли да дръпнат някакви избиратели от ПП, които да са разочаровани от това че няма обединение“, но преливането на избиратели от една партия в друга няма да допринесе за голямата цел – дясно управление.

ГЕРБ тръгва към тези избори в много силна позиция, защото са в кампания в последните 2 или 3 месеца. „Това съвсем спокойно може да гарантира на ГЕРБ първото място“. ПП обаче могат да обърнат преднината в своя полза при добра кампания.

При добра кампания БСП може да спре изтичането на гласове към „Възраждане“ и „Български възход“.

Соколов очаква позитивна и „динамична компания“, но не изключва и компромати, въпреки че партиите са „наясно, че тези неща отблъскват хората“.

„Има партии, които биха искали да отблъснат хората, за да може, разчитайки на твърдото си ядро а да постигнат по-висок резултат при ниска избирателна активност“.

„Според мен множеството от партиите вече са наясно, че, за да може България да има някакво нормално управление, което да изкара повече от 6 месеца е нужно повече хора да излязат да гласуват. Повечето много ще внимават да не се превърнат в причината тази апатия да се задълбочи,“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йотова е бясна, изригна в ефир: Радев има вина – даде шанс на Киро и Асен. Те се обърнаха срещу него
Next: Куркумата с вода лекува щитовидната жлеза, мозъка и черния дроб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.