Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията в Гърция е чудовищна! Вижте за какво чудо става дума
  • Новини

Трагедията в Гърция е чудовищна! Вижте за какво чудо става дума

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
fgdhfgheerter.jpg

Горските пожари край гръцкия град Александруполис отнеха живота на още двадесет и шест души, след като вчера беше открито тялото на един загинал, съобщи гръцката телевизия „Скай“.

След първоначалната информация от говорителя на пожарната Янис Артопиос за смъртта на 18 души, за които се смята, че са мигранти, тъй като няма подадени сигнали за изчезнали хора в района, огнената стихия в националния резерват Дадия в района на Лефкими, Североизточна Гърция, отне живота на още осем души. Така броят на откритите днес изпепелени тела на предполагаеми мигранти се увеличи до 26.

 

Артопиос подчерта, че съобщенията, изпращани от спешния номер 112 за евакуация на районите, се предават и на мобилни телефони от чужди мрежи, които се намират в района.

Телата са открити в две групи, а на място е изпратен екип на полицията за идентификация на загиналите.

Вчера в същия район беше открито тялото на един загинал човек, за когото също се спекулира, че е мигрант.

Претърсванията в района продължават.

 

Големият пожар в Александруполис не стихва четвърти пореден ден, като в района вече са евакуирани девет селища. Борбата с пожарите продължава и в префектурите Родопи, Беотия, Кавала и островите Евбея (Евия) и Китнос. Вчера пожарът в Беотия, Централна Гърция, отне живота на още един човек.

Слухове сред местните в Гърция твърдят, че някои скотовъдци умишлено оставят животните си да изгорят с цел да се възползват от обезщетения, които се очаква да бъдат между 150 и 500 евро на глава животно.

Главният прокурор на Гърция, Георгия Адилини, започна и проверка за наличие на организиран план зад пожарите в района на Александруполис. Случаите на насилие над мигранти, които местните жители са заподозрели в подпалване, също са обект на разследване. Масивният пожар в района отне живота на над 20 души, вероятно мигранти, и предизвика евакуация на общности и болница, унищожавайки също стотици квадратни километри земя.

 

Адилини насочва усилията си към идентифицирането на възможна престъпна организация с утежняващи обстоятелства. Тя настоява също за приоритетно разследване на насилието срещу мигранти, някои от които са били обект на расистки нападения от страна на местните жители.

Икономистът проф. Йоаким Каламарис от Гърция заяви за Euronews Bulgaria, че има убедителни доказателства, че пожарите са умишлени. Според него, съчетанието от традиционни методи и използването на модерни дронове говори за организирана акция. Гърция, по думите на професора, е била на граничен капацитет в борбата срещу този вид микровойни в региона.

В Турция също има сериозни щети – страната е загубила 34 билиона след пожарите.

Ситуацията с пожарите в Гърция и Турция става все по-комплицирана и тревожна. С нарастващите доказателства и изявления, има основание да се предполага, че пожарите могат да бъдат част от по-широк и умишлен план. В този момент, държавните органи продължават разследванията и полагат всички усилия да противостоят на този вид кризи.

Continue Reading

Previous: Исторически момент за света: Индия кацна на Луната
Next: Дрогиран мъж забил нож в главата на кинолегендата Иван Иванов

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.