Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
  • Новини

Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир

Иван Димитров Пешев май 5, 2022
mmomicehtragedqi.jpg

Съдбата на 17-годишна холандка, която избра смъртта пред болестта, разтърси света – Ноа Потовен получи право на евтаназия и тя беше извършена преди ден, съобщиха „Дейли мейл“ и „Таймс“.

Лекарите са поставили смъртоносната инжекция само ден, след като момичето навършило 17 години, защото по закон именно от тази възраст холандските граждани имат право да вземат решение за евтаназия без съгласието на родителите си.

Майка й и баща й обаче не знаели за нейното решение и изпаднали в шок, когато научили малко преди евтаназията. Те случайно намерили в стаята й няколко прощални писма, които оставила за тях и приятелите си и в които обяснява защо е стигнала до този избор. След това Ноа отправила и разтърсващо послание в социалната мрежа, в което заявила, че всичко това е резултат на безнадеждно и непоносимо психическо страдание и че до 10 дни ще умре.

„Свършва се. Не съм истински жива от толкова дълго време. Дишам, но не живея!“, написала Ноа, която от известно време спряла да се храни и дори да пие вода, след като миналата година била приета в болница в тежко състояние с поднормено тегло и поставена в кома на изкуствено хранене.

Тя е страдала от посттравматичен стрес, депресия и анорексия, предизвикани от насилие в детството й. Когато била на 11 години била нападната от свой съученик на парти, а на 14 – изнасилена от двама души. Скрила обаче тези факти от родителите си, защото я било срам.

Преди да умре, Ноа си направила списък с 15 неща, които да направи – като да кара за първи път скутер, да си направи татуировка, да пие алкохол и да пуши цигара.

Миналата година е публикувана книгата на Ноа „Да побеждаваш или да се учиш“, в която описва как преживява болката и страха всеки ден отново и отново и как в живота си на изолация се чувства почти като престъпник, макар никога да не е откраднала дори дори сладкиш от магазин. Тя се превръща в бестселър и е определяна като „най-тъжната книга“ на десетилетието.

Холандската депутатка Лиза Вестервелд, която е посетила Ноа преди смъртта й, каза, че е много силно впечатлена от нейната сила.

„Никога няма да я забравя. Ще продължим борбата й“, заяви Вестерелд пред местните медии.

Всъщност според холандския закон на евтаназията право имат всички, които са навършили 12 години, но само в случаи, когато заболяванията им са несъвместими с живота. През 2017 г. 6,5 хиляди души са избрали смъртта, възползвайки се от закона – това прави около 4,5% от всички смъртни случаи в страната.

Евтаназията е позволена и в Белгия, където миналата година лекари прекратиха живота на две тежко болни момчета – на 9 и 11 години. Децата станаха най-малките пациенти, на които са поставени смъртоносните инжекции.

У нас парламентът отхвърли идеята „сладката смърт“ да бъде разрешена и в България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Завод Арсенал набира спешно стотици хора за работа
Next: Случва се в момента: Русия влезе неканена в още една нищо-неподозираща държава, хеликоптери са в небето

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.