Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия в семейството на водещият Павел Владимиров. Да почива в мир!
  • Новини

Трагедия в семейството на водещият Павел Владимиров. Да почива в мир!

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
pasvlasorqkwr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейна трагедия е сполетяла водещият Павел Владимиров. Във фейсбук той сподели за загубата на близък човек, видя Plovdiv24.bg:

През последните близо 5 години, откакто диагнозата-присъда ни зашлеви с отвратителната си категоричност, стотици пъти съм се сбогувал с татко в мислите си. И ето, че този момент най-сетне дойде, а аз не съм готов да го пусна…

Макар болестта да го съсипа методично и безпощадно, и всячески се опита да замъгли спомена за това какъв бе преди, аз искам да го помня така, както на тази любима снимка от едно турне във Франция.

Никога не съм бил особен привърженик на изнасянето на толкова лични неща на показ, но пиша този статус най-отговорно, защото искам да знаете, че въпреки татуираните убийци, политическите мекерета и посланиците на чалгата, които заливат мрежата през последните месеци, въпреки девалвацията на мъжествеността, около нас все още има достойни мъже, макар и вече с един по-малко.

Мъже, които не страдат от излишни болни амбиции, не ламтят за пари и власт, на които им стига децата им да са здрави, жена, която да ги обича, една градинка, 10 кошера с пчели и да поплуват в морето. Мъже, които стават в 5 за работа, после копаят в градината, а вечерта слагат блейзера и отиват на театър, изложба или класически концерт.

Довиждане мой създателю, мой най-добри приятелю от 43 години, мой консилиери, мой изповеднико, мой първи учителю по плуване и художествено слово! Не сбогом, а довиждане, защото все някога ще се видим, за да попеем заедно в небесния хор…

Благодаря ти за безкрайната бащинска всеотдайност, за философските разговори, за мръсните песни и вицове, за хранителните режими, за музиката и киното – за Чаплин, Тодор Колев, Истууд, Франко Неро, Павароти, Челентано, Кърк Дъглас и Джони Кеш! Новогодишните концерти на Виенската филхармония никога няма да са същите без твоята компания!

Част от мен си отиде с теб, но се радвам, че имах късмета и честта да те познавам, и наричам мой баща!

P.S. Благодаря на майка ми, която мина през ада, но до последно не се предаде да се бори за татко!

P.S.1. Благодаря за отношението на лекарите в Александровска болница, колегите на татко от УМБАЛ Тота Венкова в Габрово и болница Иван Рилски в града, както и на всички, които го почетоха днес!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 20 г. той я спасил. След толкова време се срещнали отново
Next: Гордей се България, истина е новината за Нургюл Салимова. Умна, скромна и Световна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.