Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия у дома: Два домашни питбула убиха 2-годишното момиченце и 5-месечното му братче пред майка им
  • Новини

Трагедия у дома: Два домашни питбула убиха 2-годишното момиченце и 5-месечното му братче пред майка им

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
pitubiaslbaslbas.jpg

Трагедия се разигра в предградията на американския град Мемфис, пише NBC. Две кучета нападнали и убили децата на семейството, което ги отглеждало.

Майката на двете загинали деца също е ранена.

Полицията обяви, че когато са пристигнали, 2-годишното момиченце и 5-месечното му братче вече са били мъртви.

Нараняванията на майката също са сериозни и е настанена в болница.

Не изпускай тези оферти:

Двата питбула са евтаназирани от ветеринари, казаха от шерифската служба на община Шелби.

Имената на децата и майка им не бяха оповестени.

Шериф Джон Морис каза, че все още тече разследване какво е довело до трагедията.

Още новини за кучета и съвети:

Една от причините да има толкова много агресивни кучета у нас е ранното и неправилно отделяне от майка им. Това коментира Борис Маринов, който е личен треньор на кучета. За работата и комуникацията с тях специалистът споделя:

„Най-елементарната комуникация, която всички знаем – махането с опашка, когато са радостни. Или свитата опашка, когато е свито или несигурно.

И от там идват много проблеми, защото ние отиваме при кучето и му казваме: – Утре няма да скъсаш чувала с боклук иначе ще ти се карам пак! Обаче това кучето няма да го разбере. Невъзможно е да разбере какво ние искаме да му кажем с всички тези изречения. Те имат друга комуникация и тяхната е много по-лесна“.

Как трябва правилно да гледаме едно куче и как да го дресираме? Какви са основните правила и кога трябва да потърсим помощ когато не успяваме ние да се справим – на тези и още въпроси разговаряхме треньора на кучета Борис Маринов в новото предаване на БНР-Бургас „Радио – айляк“.

Когато говорим за продължителността на живота при кучетата, може да се каже, че размерът има значение. Собствениците на малки породи могат да очакват, че техните домашни любимци ще живеят с няколко години повече.

И това не са просто приказки, а факт, който е доказан от науката.

Доктор Силван Урфер от Вашингтонския университет провежда мащабно проучване, събирайки данни за 169 000 кучета, които са умрели или са били евтаназирани в рамките на тригодишен период в американски ветеринарни клиники. Резултатите показват ясна връзка между породата на кучетата и застаряването.

Сред големите породи например пиренейските планински кучета живеят по-дълго (11,55 години) от немските догове (9,63 години). Погледнато в още по-широк мащаб обаче данните от изследването разкриват, че малките породи имат най-дълга средна продължителност (14,95 години), след това са средно големите (13,86 години), докато най-едрите кучета живеят най-малко – 13,38 години.

В случая се оказва, че размерът на тялото е най-важната променлива при прогнозирането на продължителността на живота – по-важна от това дали кучето е чистокръвно или не.

Защо обаче се случва това? Подобно съотношение не е характерно за природата, където големите бозайници най-често имат по-продължителен живот – дълголетието на слона може да достигне над 70 години, докато мишката вече е стара още в края на първата си година.

Част от трудността на намирането на отговор е, че селекцията и развъждането също играят роля за дълголетието, като някои породи са по-уязвими към определени животозастрашаващи болести в сравнение с други.

Друго проучване, публикувано на 28 април 2022 г. в списание Nature, базирано на мащабна база данни от ветеринарни досиета от Великобритания, показва че при чистокръвните породи генетиката също има значение.

Установено е, че породите с плоски муцуни като мопс и френски булдог имат много по-ниска продължителност на живота от всички останали поради проблеми с дишането и други свързани с това болести. Очакваната продължителност на живота на френския булдог е само 4,5 години и нито една от другите породи с плоска муцуна не надминава средна продължителност от 7,8 години.

Тези разминавания объркват учените от години и въпреки че причините все още не са ясни, има няколко теории, които изследователите разглеждат.

„Не сме сигурни защо дребните кучета живеят повече от по-големите. Много вероятно тази разлика се дължи на комбинация от фактори, а не само на един“, смята ветеринарният лекар и епидемиолог д-р Сандра Льофевр.

Една от причините, поради които малките породи живеят по-дълго, изглежда е свързана с това колко време е необходимо на кучето за достигане на зряла възраст и разликата в размера на тялото като бебе и когато вече е голямо. Изглежда, че твърде бързото порастване оказва влияние върху цялостната продължителност на живота.

„Известно е, че големите кучета растат и остаряват по-бързо от малките“, казва Льофевр. „Например на немския дог са му необходими само 18 до 24 месеца, за да порасне до максимален размер – около 80 сантиметра височина и 80 килограма тегло. Това е забележително бързо и физиологично изтощаващо.“
Снимка: iStock

За сравнение едно чихуахуа расте до 12 месеца, но достига едва 15-20 сантиметра височина и около 3-4 килограма максимално тегло.

В този смисъл е и изследването на еволюционния биолог Корнелия Краус от университета в Гьотинген. То изследва общо 56 000 кучета от 76 породи и показва, че по-големите умират по-често от рак, защото растат значително по-бързо, следователно клетките им остаряват по-бързо и са склонни по-често да мутират към ракови образувания.

Друга теория е свързана със свободните радикали.

Когато един организъм расте, неговите клетки разграждат погълната храна, за да извлекат нужната енергия. Само че при нейното генериране се създават и молекули-ренегати, без електрони в себе си. Докато свободните радикали се опитват да извлекат електрони от други клетки в тялото, те могат да увредят техните мембрани, като в крайна сметка допринесат за развитието на рак и ускорят стареенето.

Колкото по-голямо е едно тяло, толкова повече енергия произвежда и следователно създава повече свободни радикали.
Проекти PET CAFE
А някои от тях дори са опасни за четириногия ви любимец
Пет миризми, които кучето ви мрази

А някои от тях дори са опасни за четириногия ви любимец

Това е теорията на учени от университета „Колгейт“ в Ню Йорк, които установяват, че в телата на големите кучета се намират значително по-голямо количество свободни радикали, отколкото при малките. Това вероятно е така, защото кучетата от едри породи имат по-бърз метаболизъм, растат по-бързо и изискват повече енергия.

Засега отговорът на този интересен въпрос остава загадка и тепърва учените ще се ровят за неговия отговор.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна информация! Русия нанесе тежък хакерски удар върху България
Next: Черен ден! Линейка в Мездра опита да спаси младата софиянка. Почивай в мир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.