Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черен ден! Линейка в Мездра опита да спаси младата софиянка. Почивай в мир
  • Новини

Черен ден! Линейка в Мездра опита да спаси младата софиянка. Почивай в мир

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
sofaisfnasfkaskf.jpg

Млада жена загина в жестока катастрофа с мотор в събота в Мездра, съобщиха от полицията.

Сигнал за инцидента постъпил в следобедните часове.

Пристигналият екип на полицията установил, че машината „Ямаха“ била собственост на 26-годишна софиянка, която е предизвикала катастрофата. Тя е ползвала предпазна каска, установили още разследващите.

По неясни причини моторът напуснал пътя и се забил с висока скорост в крайпътно дърво.

Не изпускай тези оферти:

Екип на бърза помощ транспортирал младата жена до болница, където тя е починала.

Обстоятелствата, довели до трагичния инцидент се разследват, допълват още от ОД на МВР във Враца.

Още криминални новини:

Да продадеш жилището си в центъра на София, за да си построиш къща в близост до града. Къща, която така и да не получиш.

Това е общото между няколко семейства, които се доверили на един и същ строител. Предплатили му големи суми, но малко след началото на строежите, работата спирала, а строителят изчезвал, предава Нова телевизия.

Общото между трите семейства е мечтата им за нов дом. И разочарованието, че не успели да го получат, въпреки че платили за него. Наскоро Велислава и съпругът ѝ инвестират в къща с двор в краен столичен квартал, където да отгледат децата си.

Купуват стар имот, който искат да разширят с още помещения. За строежа наемат фирма „Раубфогел“. Избират я заради атрактивната цена, която управителят ѝ Марин Миланов им предлага. И през месец април подписват договор.

„Офертата беше 60 и няколко хиляди лева. Според договора, той трябваше до средата на август да е направил основите на обекта, да е направил всичките колони, зидария на покрива и пояса. Първата сума му е преведена на 10 април, която е 17 941, 32 лева. Тази сума му беше преведена за закупуване на арматура.

После каза, че цените на тухлите се вдигат и е хубаво да купим в този момент и тях, защото ще поскъпнат. Преведохме още 3 хиляди лева. На 19 април са му преведени още 5500 лева, които каза, че са му за кофраж. Последната сума, която съм му превела, това е на 29 април, която е 3 хиляди лева.

Още по време на изкопа разбрахме, че нещо не е както трябва. Започна да изпраща по един човек веднъж, два пъти в седмицата. Или ей така, колкото да отбие номера за един, два часа. За близо 30 хиляди лева е излял едни основи и е изплел част от стените, арматурата”, разказва потърпевшата Велислава Младенова.

След това в дома им строителят повече не се появява. Предплатените материали – също. Няколко месеца по-рано въпросната фирма е наета и от друго младо семейство, което продава апартамента си в центъра на София, за да си построи къща в село до града.

Предпочитат да не показват лицата си. Договарят се за цена в размер на 132 хиляди лева, от които семейството поетапно изплаща близо 95 хиляди.

Потърпевшите, които са общо седем семейства, са категорични, че ще търсят правата си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия у дома: Два домашни питбула убиха 2-годишното момиченце и 5-месечното му братче пред майка им
Next: Топ феноменът Мария Асенова смая с прогноза за ново правителство, ето какво се задава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.