Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка
  • Новини

Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка

Иван Димитров Пешев януари 8, 2024
dbfbgdfbvfvdfvfvvv.png

Въпреки че е сред най-често прилаганите медицински процедури, механизмите на общата анастезия, известна и като поставяне под пълна упойка, все още не са напълно изяснени.

Проучванията за изясняването им обаче не спират и днес. Нови насоки за това докъде са стигнали дава проучване на екип от университет в Куинсленд, Австралия. Учените установяват, че ефектът на пълната упойка върху нервната система и мозъка в частност далеч не се изразява само в бързо унасяне и заспиване.

За целите на проучването си екипът изследва действието на веществото пропофол – „шлагерът“ сред съвременните венозни анестетици.

Проследено е действието на пропофола върху синаптичните механизми, по които контактуват помежду си нервните клетки в организма. До момента се знаеше, че дейстивето на пропофола при пълна упойка много наподобява това на стандартните сънотворни лекарства.

Новото проучване обаче установява, че веществото повлиява и пресинаптичните процеси в невроните, т.е. процесите, които протичат преди една нервна клетка да влезе в контакт с друга. Това са реакции, които далеч надхвърлят приспивния ефект на пропофола и водят до значително забавяне на неврологичните функции.

Допълването представата за действието на пропофола при пълна упойка хвърля светлина върху един важен въпрос.

Според учените то обяснява усещането за силна обърканост и изтощение в минутите след излизане от общата анестезия. Нарушавайки общите механизми на неврологичната комуникация пълната упойка прави оперативната намеса напълно безболезнена, но може да е опасна за хора с увредени неврологични функции (при Алцхаймер, Паркинсон и др.), както и за деца с още неукрепнала нервна система. Това обяснява защо често се констатират случаи, в които пълната упойка се оказва проблематична при малки деца и възрастни хора.

На база информацията от проучването в момента се провеждат проучвания за установяване дългосрочните негативи от общата анестезия при проблемните възрастови групи. Учените опитват да установят дългосрочните последствия не само от употребата на пропофол, но и на другите химични съединения, ползвани при различните форми на обща венозна анестезия.

Въпреки че продължават да се установяват данни за страничните ефекти на общата анестезия, методът остава без алтернатива в случаите на по-сериозни хирургични намеси до разработване на нов и максимално безопасен такъв, пише Puls.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъдете внимателни! Бум на петдесетолевки-менте у нас – ето какво да гледате:
Next: Какво се случва 40 дни след смъртта?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.