Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка
  • Новини

Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка

Иван Димитров Пешев януари 8, 2024
dbfbgdfbvfvdfvfvvv.png

Въпреки че е сред най-често прилаганите медицински процедури, механизмите на общата анастезия, известна и като поставяне под пълна упойка, все още не са напълно изяснени.

Проучванията за изясняването им обаче не спират и днес. Нови насоки за това докъде са стигнали дава проучване на екип от университет в Куинсленд, Австралия. Учените установяват, че ефектът на пълната упойка върху нервната система и мозъка в частност далеч не се изразява само в бързо унасяне и заспиване.

За целите на проучването си екипът изследва действието на веществото пропофол – „шлагерът“ сред съвременните венозни анестетици.

Проследено е действието на пропофола върху синаптичните механизми, по които контактуват помежду си нервните клетки в организма. До момента се знаеше, че дейстивето на пропофола при пълна упойка много наподобява това на стандартните сънотворни лекарства.

Новото проучване обаче установява, че веществото повлиява и пресинаптичните процеси в невроните, т.е. процесите, които протичат преди една нервна клетка да влезе в контакт с друга. Това са реакции, които далеч надхвърлят приспивния ефект на пропофола и водят до значително забавяне на неврологичните функции.

Допълването представата за действието на пропофола при пълна упойка хвърля светлина върху един важен въпрос.

Според учените то обяснява усещането за силна обърканост и изтощение в минутите след излизане от общата анестезия. Нарушавайки общите механизми на неврологичната комуникация пълната упойка прави оперативната намеса напълно безболезнена, но може да е опасна за хора с увредени неврологични функции (при Алцхаймер, Паркинсон и др.), както и за деца с още неукрепнала нервна система. Това обяснява защо често се констатират случаи, в които пълната упойка се оказва проблематична при малки деца и възрастни хора.

На база информацията от проучването в момента се провеждат проучвания за установяване дългосрочните негативи от общата анестезия при проблемните възрастови групи. Учените опитват да установят дългосрочните последствия не само от употребата на пропофол, но и на другите химични съединения, ползвани при различните форми на обща венозна анестезия.

Въпреки че продължават да се установяват данни за страничните ефекти на общата анестезия, методът остава без алтернатива в случаите на по-сериозни хирургични намеси до разработване на нов и максимално безопасен такъв, пише Puls.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъдете внимателни! Бум на петдесетолевки-менте у нас – ето какво да гледате:
Next: Какво се случва 40 дни след смъртта?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.