Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турски бизнесмен от Одрин: Търговците напускат обектите! Българите купуват само
  • Новини

Турски бизнесмен от Одрин: Търговците напускат обектите! Българите купуват само

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
bibambasnbane.jpg

Кадър Корлу Хабер

Икономическата ситуация в Турция е тежка заради рекордната инфлация от 70 % за една година.

Невиждана вълна от търговци от цяла Турция заля най-обичания и предпочитан град от българите – Одрин. Интересът е именно заради нашенците, които последното десетилетие е основният клиент и турист в граничните турски населени места.

Оказва се обаче, че голяма част от българите са в Одрин предимно на туризъм и едва ли имат покупателна способност да вдигнат на крака турската икономика.

Не изпускай тези оферти:

Председателят на Сдружението на камарите на занаятчиите и търговците в Одрин (СКЗТО) Кемал Джингьоз споделя, че откакто южната ни съседка премахна паспортите за българските граждани, туристопотокът е още по-интензивен.

Това създавало впечатление на занаятчиите от вътрешността на страната, че колегите им в Одрин печелят много добре. Според Джингьоз това не било съвсем така, отбелязва местният сайт edirnesonhaber.com.

„Идват тук и искат да наемат помещенията, които се отдават под наем. А те никак не са малко. Не е така, както изглежда отстрани. Според вас, ако всичко беше цъфнало и вързало, щеше ли да има празни помещения.

Ако той прави пари, защо ще отстъпи мястото си? Щом е затворил обекта си, значи не може да се справи с разходите, пише Флагман.бг.

Кемал Джингьоз отбелязва, че българите, които посещават Одрин и другите турски градове, купуват основно хранителни продукти и препарати, но най-вече пазаруват в големи маркови магазини.

„Отидете и вижте колко обувки купува българинът от магазина за обувки. Или колко купува от продавача на ризи. Всички предпочитат марковите магазини. Най-облагодетелствани от българите тук са търговците, които продават хранителни стоки. Ако кажем, че всеки бизнес в Одрин печели от българи, ще сбъркаме.

Точно затова казвам, че нещата не са такива, каквито изглеждат отвън. Това е причината и за големия брой обекти, които се отдават под наем“, завърши председателят на СКЗТО.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Президентът: Цената на бензина падна под 3 лева, поздравявам правителството
Next: Bceĸи вяpвaщ в Бoг щe види ĸaĸъв знaĸ зacнexa ĸaмepитe в нeбeтo!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.