Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турски бизнесмен от Одрин: Търговците напускат обектите! Българите купуват само
  • Новини

Турски бизнесмен от Одрин: Търговците напускат обектите! Българите купуват само

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
bibambasnbane.jpg

Кадър Корлу Хабер

Икономическата ситуация в Турция е тежка заради рекордната инфлация от 70 % за една година.

Невиждана вълна от търговци от цяла Турция заля най-обичания и предпочитан град от българите – Одрин. Интересът е именно заради нашенците, които последното десетилетие е основният клиент и турист в граничните турски населени места.

Оказва се обаче, че голяма част от българите са в Одрин предимно на туризъм и едва ли имат покупателна способност да вдигнат на крака турската икономика.

Не изпускай тези оферти:

Председателят на Сдружението на камарите на занаятчиите и търговците в Одрин (СКЗТО) Кемал Джингьоз споделя, че откакто южната ни съседка премахна паспортите за българските граждани, туристопотокът е още по-интензивен.

Това създавало впечатление на занаятчиите от вътрешността на страната, че колегите им в Одрин печелят много добре. Според Джингьоз това не било съвсем така, отбелязва местният сайт edirnesonhaber.com.

„Идват тук и искат да наемат помещенията, които се отдават под наем. А те никак не са малко. Не е така, както изглежда отстрани. Според вас, ако всичко беше цъфнало и вързало, щеше ли да има празни помещения.

Ако той прави пари, защо ще отстъпи мястото си? Щом е затворил обекта си, значи не може да се справи с разходите, пише Флагман.бг.

Кемал Джингьоз отбелязва, че българите, които посещават Одрин и другите турски градове, купуват основно хранителни продукти и препарати, но най-вече пазаруват в големи маркови магазини.

„Отидете и вижте колко обувки купува българинът от магазина за обувки. Или колко купува от продавача на ризи. Всички предпочитат марковите магазини. Най-облагодетелствани от българите тук са търговците, които продават хранителни стоки. Ако кажем, че всеки бизнес в Одрин печели от българи, ще сбъркаме.

Точно затова казвам, че нещата не са такива, каквито изглеждат отвън. Това е причината и за големия брой обекти, които се отдават под наем“, завърши председателят на СКЗТО.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Президентът: Цената на бензина падна под 3 лева, поздравявам правителството
Next: Bceĸи вяpвaщ в Бoг щe види ĸaĸъв знaĸ зacнexa ĸaмepитe в нeбeтo!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.