Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турски гигант ще позлати наш град! Прави мегазавод с много работни места
  • Новини

Турски гигант ще позлати наш град! Прави мегазавод с много работни места

Иван Димитров Пешев април 7, 2024
sdfvsdfbfgbdngfnfhmjh.png

Глобалният лидер на пазара за стъкло и химикали Sisecam инвестира 30 милиона долара в нова производствена линия за стъкло с покритие в завода си в Търговище. Тя ще бъде готова догодина.

Sisecam има няколко завода за обработка на стъкло в България като този за плоско е „Тракия Глас България“ – там е и първата линия за плоско стъкло на Балканите. Днес, „Тракия Глас България“ достига до 470 хил. тона производствен капацитет на година.

Новата линия ще има капацитет 6 млн. кв. метра годишно и е планирано да бъде пусната в експлоатация през 2025 г. С нея компанията казва, че подчертава ангажимента си към иновациите и същевременно подпомага икономическото развитие на България.

Решението за инвестиране в нова производствена линия за стъкло с покритие е в съответствие със  стратегията на Şişecam, която отговаря на нарастващото търсене на висококачествени продукти от стъкло.

Чрез разнообразяване на портфолиото си и увеличаване на производствените си мощности дружеството казва, че цели да отговори на нуждите на пазара и да затвърди позицията си на лидер в сферата на плоското стъкло.

Sisecam извършва производствена дейност в България от 1997 г. насам и е най-големият турски инвеститор в страната. С този проект тя увеличава общия размер на инвестициите в страната ни до 925 милиона долара.

Инвестицията в един от заводите в Търговище е част от решение на дружеството да инвестира 114 милиона долара в три нови линии за стъкло с покритие – в Турция, Италия и България. След като новите машини започнат работа Sisecam ще има седем линии за нанасяне на стъклени покрития.

Представители на компанията казват, че инвестицията отговаря на търсенето на стъкло с покритие в сектора на плоското стъкло. Те обясняват, че целта е да се повиши съществуващият капацитет на Şişecam за покрито стъкло.

„Последното ни решение, насочено към справяне с нарастващото търсене на стъкло с покритие в сектора на плоското стъкло, бележи важен крайъгълен камък“, казва д-р Ахмет Кърман, председател и изпълнителен член на борда на директорите, цитиран от турски медии.

Тази инициатива почти ще удвои производствения капацитет на Şişecam за стъкло с покритие, като същевременно ще укрепи нашето лидерство на пазара на архитектурно стъкло в Турция. Това също ще улесни нашия глобален достъп до по-широка глобална клиентска база с по-висока конкурентоспособност“.

Sisecam е единствената глобална компания, която работи във всички ключови области на производството на стъкло – плоско стъкло, домакинско стъкло, стъклен амбалаж и стъклени влакна. Понастоящем, е един от двамата най-големи производители на стъклени изделия в света и сред петимата най-големи производители на стъклен амбалаж и плоско стъкло. Sisecam е един от трите най-големи производители на калцирана сода в света и световен лидер в сферата на хромовите химикали.

Освен в Турция, компанията притежава производствени съоръжения в Германия, Италия, България, Румъния, Словакия, Унгария, Босна и Херцеговина, Русия, Грузия, Украйна, Египет, Индия и САЩ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя влезна и изтърси нещо в аптеката, от което мога да се смея цял час: Има ли хапчета за
Next: Живият Нострадамус със злокобно пророчество за април: Слънчев лъч ще донесе три дни тъмнина

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.