Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжната истина за съмнителните ни управляващи: Най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега
  • Новини

Тъжната истина за съмнителните ни управляващи: Най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
hahnanspsparura.jpg

Според него навсякъде лихвите започват да се покачват и идва края на ерата на евтините кредити.
В момента управляващите правят най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега и получават най-бързия спад на доверие от целия преход.

Това заяви бившият министър на икономиката Николай Василев в предаването „120 минути“ по бТВ. Според него България в момента харчи рекордно в сравнени с „отличната 2019 година“.

„Сложих брояч за българския публичен дълг пред офиса си, защото всяко семейство заслужава да знае колко дължи и колко се увеличава. С 362 лева на секунда се увеличава. Ако правителството изкара целия си мандат, планира публичният дълг да е 52 млрд. лева, ако нещата не станат още по-лоши“, добави той.

Според него не е време за харчене: „Когато бяха служебни министри, управляващите сега казаха, че „вода газим, а жадни ходим“. За мен това е грозно изказване. Ще видите един от най-големите проблеми на света – голямата задлъжнялост“.

Относно предложените мерки Василев заяви, че могат да бъдат наречени социални, популистки, а не антиинфлационни. По думите му те са проинфлационни.

„В първи курс се учи, че когато се харчи повече, се вдига инфлацията. От всички мерки харесвам две – едната е прагът на регистрацията по ДДС да се увеличи от 50 000 на 100 000 лева. Това ще помогне на малките бизнеси. Ще се избегне голямата бюрокрация“, каза още бившият икономически министър.

Втората мярка, която подкрепя, е увеличаване на данъчния кредит на работещите родители.

„Винаги съм бил против всякакви диференцирани намалявания на ДДС за определи стоки. Чудя се как останалите браншове не казаха, че искат нулев ДДС. Това няма да свърши. Грешката е, че такива мерки водят до големи злоупотреби. В България има поне три добри неща на световно ниво – добрата данъчна система, която е просто и красива, бюджетната политика пред септември 2020 г. и националният отбор по художествена гимнастика“, обясни той.

Василев коментира, че започваме да ги унищожаваме. Той би предложил „за доходите 9% плосък данък, печалба за фирмите – 9% данък, ДДС намален до 18, 19% и намален за всички сектори еднакво, а за международния туризъм – 5%. Всички други упражнения водят до по-лоши резултати“.

Според него мерките за намаление при зареждането на гориво и замразяването на цените на електроенергията субсидират богатите, а не социално слабите. Николай Василев ги определи като „перверзни“.

„Повечето правителства по света изпадат в капан, който сами си поставят, защото смятат, че колкото са по-големи популисти и колкото повече пари раздават, толкова по-голям рейтинг ще имат“, коментира той.

Според Василев България от въвеждането на Валутния фонд не определя лихви: „Навсякъде лихвите започват да се покачват и идва края на ерата на евтините кредити. През 2008 г. инфлацията беше почти равна на сегашната, а кредити бяха двуцифрени“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Секретен гриф: В Москва в момента се вихри преврат! Всемогъщият Путин е на умирачка! Ето какво разкри топ разследващ журналист
Next: За това се мълчи. Естрадната легенда Мими Иванова разкри истинската причина за смъртта на Астор

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.