Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжната истина за съмнителните ни управляващи: Най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега
  • Новини

Тъжната истина за съмнителните ни управляващи: Най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
hahnanspsparura.jpg

Според него навсякъде лихвите започват да се покачват и идва края на ерата на евтините кредити.
В момента управляващите правят най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега и получават най-бързия спад на доверие от целия преход.

Това заяви бившият министър на икономиката Николай Василев в предаването „120 минути“ по бТВ. Според него България в момента харчи рекордно в сравнени с „отличната 2019 година“.

„Сложих брояч за българския публичен дълг пред офиса си, защото всяко семейство заслужава да знае колко дължи и колко се увеличава. С 362 лева на секунда се увеличава. Ако правителството изкара целия си мандат, планира публичният дълг да е 52 млрд. лева, ако нещата не станат още по-лоши“, добави той.

Според него не е време за харчене: „Когато бяха служебни министри, управляващите сега казаха, че „вода газим, а жадни ходим“. За мен това е грозно изказване. Ще видите един от най-големите проблеми на света – голямата задлъжнялост“.

Относно предложените мерки Василев заяви, че могат да бъдат наречени социални, популистки, а не антиинфлационни. По думите му те са проинфлационни.

„В първи курс се учи, че когато се харчи повече, се вдига инфлацията. От всички мерки харесвам две – едната е прагът на регистрацията по ДДС да се увеличи от 50 000 на 100 000 лева. Това ще помогне на малките бизнеси. Ще се избегне голямата бюрокрация“, каза още бившият икономически министър.

Втората мярка, която подкрепя, е увеличаване на данъчния кредит на работещите родители.

„Винаги съм бил против всякакви диференцирани намалявания на ДДС за определи стоки. Чудя се как останалите браншове не казаха, че искат нулев ДДС. Това няма да свърши. Грешката е, че такива мерки водят до големи злоупотреби. В България има поне три добри неща на световно ниво – добрата данъчна система, която е просто и красива, бюджетната политика пред септември 2020 г. и националният отбор по художествена гимнастика“, обясни той.

Василев коментира, че започваме да ги унищожаваме. Той би предложил „за доходите 9% плосък данък, печалба за фирмите – 9% данък, ДДС намален до 18, 19% и намален за всички сектори еднакво, а за международния туризъм – 5%. Всички други упражнения водят до по-лоши резултати“.

Според него мерките за намаление при зареждането на гориво и замразяването на цените на електроенергията субсидират богатите, а не социално слабите. Николай Василев ги определи като „перверзни“.

„Повечето правителства по света изпадат в капан, който сами си поставят, защото смятат, че колкото са по-големи популисти и колкото повече пари раздават, толкова по-голям рейтинг ще имат“, коментира той.

Според Василев България от въвеждането на Валутния фонд не определя лихви: „Навсякъде лихвите започват да се покачват и идва края на ерата на евтините кредити. През 2008 г. инфлацията беше почти равна на сегашната, а кредити бяха двуцифрени“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Секретен гриф: В Москва в момента се вихри преврат! Всемогъщият Путин е на умирачка! Ето какво разкри топ разследващ журналист
Next: За това се мълчи. Естрадната легенда Мими Иванова разкри истинската причина за смъртта на Астор

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.