Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя дала на бездомен да работи в ресторанта й в замяна на храна. Той се оказал със златно сърце
  • Новини

Тя дала на бездомен да работи в ресторанта й в замяна на храна. Той се оказал със златно сърце

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
abigelasldas.png

Сейша Абигейл (Cesia Abigail) има репутацията на жена, която винаги е готова да окаже помощ.

Когато в ресторанта й дошъл бездомник и поискал малко пари, Сейша демонстрирала искрен интерес и загриженост за положението му и започнала да го разпитва защо няма работа.

Гледайки в земята, бездомникът казал, че в миналото е извършил няколко престъпления, заради което сега никой не му вярва и не иска да го наеме. Мъжът споделил, че вече е напълно отчаян и е загубил всякаква надежда, че може да си изкарва честно прехраната.

Тогава жената отправила предложение, на което бездомникът не отказал.

За това как се развили събитията, Сейша написала на страницата си във Фейсбук.

Тя разказа следната история:

„Той влезе в ресторанта ми и ме помоли за малко пари. Погледнах го и го попитах „Защо нямаш работа? Ти си силен и здрав от това, което виждам. И никога нищо не ни се дава безплатно… нали?“

Мъжът отговори: „Имам много престъпления и никой не иска да ме наеме заради това. Трябваше да се обърна към улицата. Трябваше да започна да крада и да ограбвам, за да оцелея”

Този ден нямах достатъчно персонал, затова го попитах.. „Искаш ли да работиш“?

Очите му се отвориха толкова широко и широка усмивка се появи на лицето му и той каза да!! Каза, че ще направи всичко за малко храна.

От този ден минаха почти 2 седмици, той работи всеки ден по 2 часа: почиства и изхвърля боклука, мие чинии и изпълнява други прости задължения. Знаете ли какво направи, след като му платих за цялата работа, която свърши? Той купи храна от моя ресторант! Така реши да ми благодари!

Опитвам се да му го предложа безплатно, но той отказва.. така че му направих отстъпка. Той ми каза днес, че се радва, че най-накрая може да плати за нещо, че го кара да се чувства добре отвътре.“

Маркъс, това е името на бездомника, никога не е закъснявал или пропускал ден от работа. Не се знае как щеше да се развие животът му, ако не беше Сейша – един прост мил жест от нейна страна драматично променила съдбата му и му дала надежда за бъдещето.

„Много хора казват, че съм била благословия за него, но в този момент аз бях тази, която се нуждаеше от благословия“, споделя Абигейл пред CBS News.

Когато Маркъс приключил с измиването на ръцете си и започнал да връзва престилка около кръста си, Абигейл му предложи сандвич.

Преди да яде, той увил половината във фолио, избягал навън и го дал на друга бездомна жена на улицата.

„Това наистина ме трогна“, спомня си Абигейл.

В заключение Сейша написала: „Всеки ден се опитвайте да направите нещо добро за другите хора. Не съдете другите, независимо в каква ситуация са. В края на краищата ние не знаем по какви причини животът им се е стекъл по този начин. Всеки има право на още един шанс. ❤️‍“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Журналистката Искра Банкова загина в катастрофа
Next: През нощта кучето дошло и я събудило. Тогава тя разбрала, че синът й е в голяма опасност

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.