Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя дала на бездомен да работи в ресторанта й в замяна на храна. Той се оказал със златно сърце
  • Новини

Тя дала на бездомен да работи в ресторанта й в замяна на храна. Той се оказал със златно сърце

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
abigelasldas.png

Сейша Абигейл (Cesia Abigail) има репутацията на жена, която винаги е готова да окаже помощ.

Когато в ресторанта й дошъл бездомник и поискал малко пари, Сейша демонстрирала искрен интерес и загриженост за положението му и започнала да го разпитва защо няма работа.

Гледайки в земята, бездомникът казал, че в миналото е извършил няколко престъпления, заради което сега никой не му вярва и не иска да го наеме. Мъжът споделил, че вече е напълно отчаян и е загубил всякаква надежда, че може да си изкарва честно прехраната.

Тогава жената отправила предложение, на което бездомникът не отказал.

За това как се развили събитията, Сейша написала на страницата си във Фейсбук.

Тя разказа следната история:

„Той влезе в ресторанта ми и ме помоли за малко пари. Погледнах го и го попитах „Защо нямаш работа? Ти си силен и здрав от това, което виждам. И никога нищо не ни се дава безплатно… нали?“

Мъжът отговори: „Имам много престъпления и никой не иска да ме наеме заради това. Трябваше да се обърна към улицата. Трябваше да започна да крада и да ограбвам, за да оцелея”

Този ден нямах достатъчно персонал, затова го попитах.. „Искаш ли да работиш“?

Очите му се отвориха толкова широко и широка усмивка се появи на лицето му и той каза да!! Каза, че ще направи всичко за малко храна.

От този ден минаха почти 2 седмици, той работи всеки ден по 2 часа: почиства и изхвърля боклука, мие чинии и изпълнява други прости задължения. Знаете ли какво направи, след като му платих за цялата работа, която свърши? Той купи храна от моя ресторант! Така реши да ми благодари!

Опитвам се да му го предложа безплатно, но той отказва.. така че му направих отстъпка. Той ми каза днес, че се радва, че най-накрая може да плати за нещо, че го кара да се чувства добре отвътре.“

Маркъс, това е името на бездомника, никога не е закъснявал или пропускал ден от работа. Не се знае как щеше да се развие животът му, ако не беше Сейша – един прост мил жест от нейна страна драматично променила съдбата му и му дала надежда за бъдещето.

„Много хора казват, че съм била благословия за него, но в този момент аз бях тази, която се нуждаеше от благословия“, споделя Абигейл пред CBS News.

Когато Маркъс приключил с измиването на ръцете си и започнал да връзва престилка около кръста си, Абигейл му предложи сандвич.

Преди да яде, той увил половината във фолио, избягал навън и го дал на друга бездомна жена на улицата.

„Това наистина ме трогна“, спомня си Абигейл.

В заключение Сейша написала: „Всеки ден се опитвайте да направите нещо добро за другите хора. Не съдете другите, независимо в каква ситуация са. В края на краищата ние не знаем по какви причини животът им се е стекъл по този начин. Всеки има право на още един шанс. ❤️‍“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Журналистката Искра Банкова загина в катастрофа
Next: През нощта кучето дошло и я събудило. Тогава тя разбрала, че синът й е в голяма опасност

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.