Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя дала на бездомен да работи в ресторанта й в замяна на храна. Той се оказал със златно сърце
  • Новини

Тя дала на бездомен да работи в ресторанта й в замяна на храна. Той се оказал със златно сърце

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
abigelasldas.png

Сейша Абигейл (Cesia Abigail) има репутацията на жена, която винаги е готова да окаже помощ.

Когато в ресторанта й дошъл бездомник и поискал малко пари, Сейша демонстрирала искрен интерес и загриженост за положението му и започнала да го разпитва защо няма работа.

Гледайки в земята, бездомникът казал, че в миналото е извършил няколко престъпления, заради което сега никой не му вярва и не иска да го наеме. Мъжът споделил, че вече е напълно отчаян и е загубил всякаква надежда, че може да си изкарва честно прехраната.

Тогава жената отправила предложение, на което бездомникът не отказал.

За това как се развили събитията, Сейша написала на страницата си във Фейсбук.

Тя разказа следната история:

„Той влезе в ресторанта ми и ме помоли за малко пари. Погледнах го и го попитах „Защо нямаш работа? Ти си силен и здрав от това, което виждам. И никога нищо не ни се дава безплатно… нали?“

Мъжът отговори: „Имам много престъпления и никой не иска да ме наеме заради това. Трябваше да се обърна към улицата. Трябваше да започна да крада и да ограбвам, за да оцелея”

Този ден нямах достатъчно персонал, затова го попитах.. „Искаш ли да работиш“?

Очите му се отвориха толкова широко и широка усмивка се появи на лицето му и той каза да!! Каза, че ще направи всичко за малко храна.

От този ден минаха почти 2 седмици, той работи всеки ден по 2 часа: почиства и изхвърля боклука, мие чинии и изпълнява други прости задължения. Знаете ли какво направи, след като му платих за цялата работа, която свърши? Той купи храна от моя ресторант! Така реши да ми благодари!

Опитвам се да му го предложа безплатно, но той отказва.. така че му направих отстъпка. Той ми каза днес, че се радва, че най-накрая може да плати за нещо, че го кара да се чувства добре отвътре.“

Маркъс, това е името на бездомника, никога не е закъснявал или пропускал ден от работа. Не се знае как щеше да се развие животът му, ако не беше Сейша – един прост мил жест от нейна страна драматично променила съдбата му и му дала надежда за бъдещето.

„Много хора казват, че съм била благословия за него, но в този момент аз бях тази, която се нуждаеше от благословия“, споделя Абигейл пред CBS News.

Когато Маркъс приключил с измиването на ръцете си и започнал да връзва престилка около кръста си, Абигейл му предложи сандвич.

Преди да яде, той увил половината във фолио, избягал навън и го дал на друга бездомна жена на улицата.

„Това наистина ме трогна“, спомня си Абигейл.

В заключение Сейша написала: „Всеки ден се опитвайте да направите нещо добро за другите хора. Не съдете другите, независимо в каква ситуация са. В края на краищата ние не знаем по какви причини животът им се е стекъл по този начин. Всеки има право на още един шанс. ❤️‍“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Журналистката Искра Банкова загина в катастрофа
Next: През нощта кучето дошло и я събудило. Тогава тя разбрала, че синът й е в голяма опасност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.