Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убит е Габриел Стоянов на 21 години от Варна по брутален начин
  • Новини

Убит е Габриел Стоянов на 21 години от Варна по брутален начин

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
gabbstoqnovv.jpg

Кадър ФБ

Българин е починал след нападение на улицата в Лондон. 21-годишният Габриел Петров Стоянов от Варна е бил атакуван минути преди полунощ в петък срещу събота на „Бромли Роуд”. Улицата се намира в сравнително спокоен квартал и в близост до централната част на английската столица.

Нападателите са били трима и са намушкали многократно с нож младия мъж. Той е бил откаран в болница, където е починал в следобедните часове в събота, съобщава британският сайт Standard.co.uk, предаде Дарик.

Полицията вече е арестувала 14-годишно момче и издирва съучастниците му. Няколко души са станали свидетели на нападението, като разследващите ги призовават да се свържат с тях. Търси се информация и от шофьори, чиито видео регистратори в автомобилите може да са заснели инцидента.

Не изпускай тези оферти:

„Ти беше истински джентълмен, имаше златно сърце и целият живот беше пред теб. Беше обичан от всички и ще ни липсваш”, написа в социалните мрежи близкият приятел на българина Елиът Джоунс. Той вече е събрал над 3 хил. паунда, за да помогне на семейството на жертвата.

Габриел Стоянов е родом от Варна, научи Дарик. Учил е в местното училище „Св. Климент Охридски”, след което е продължил образованието си в Англия.

Още криминални новини:

49-годишният рецидивист Радко Михалев с нова изцепка в бургаското село Маринка. Лежалият в затвора за убийство мъж този път се прояви като крадец.

Служители от Четвърто Районно управление – Бургас го заловиха за кражбата на три велосипеда, шевна машина и телевизор, осъществена на 4 ноември от частен дом в селото.

След като го заковали, Радко върнал откраднатите вещи. Задържан е за срок до 24 часа и работата по случая продължава.

В средата на октомври Радко отново се появи в криминалната хроника, след като направи ужасяващ опит за самоубийство. Рецидивистът опита да сложи край на живота си по изключително жесток начин, като пробва да си направи харакири с кухненски нож, но не успя да постигне целта си, пише Флагман.

Радко Василев Михалев е лежал близо 13 години в затвора за убийство. През 2018 г. е помилван за добро поведение и редовно полаган труд.

Обещава да стане човек, излизайки от затвора, да се занимава с животновъдство и да води примерен начин на живот. Но очевидно в затвора Радко съвсем не чел Вапцаров и не е станал човек, попадайки за толкова време в затвора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават заплата 1375 евро, плащат квартира, коледни и летни бонуси, надбавки и се почива 2 дни в седмицата. Ето къде
Next: Нова версия за убийството на полицай Бъчваров: Отмъщение от

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.