Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасяваща събота за Стефан Янев! Но този път сам си е виновен, не може да направи това
  • Новини

Ужасяваща събота за Стефан Янев! Но този път сам си е виновен, не може да направи това

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2022
qenenaenanasasv.jpg

Лидерът на „Български възход“ Стефан Янев се скъса да споделя цитати на американския президент Джон Кенеди във Фейсбук, което не остана незабелязано от обществеността. Само за последните няколко дни той сподели цели 6 цитата на Кенеди в мрежата.

Бившият служебен премиер напоследък претърпя огромна метаморфоза и се ожали от „безумен хейт“, след като стотици граждани го нападнаха заради подкрепата на оръжейните доставки за Киев, недоволствайки, че са били подведени от неговата доста по-умерена позиция преди изборите.

„Данте веднъж каза, че най-горещите места в ада са запазени за онези, които в период на морална криза запазват своята неутралност.“ – Президент Джон Кенеди“, гласи последната му многозначителна публикация, която предизвика вълна от коментари.

Журналистът и водещ Драгомир Симеонов събра на едно място всичко споделено от Янев и зададе резонния въпрос: „За Бога, какво се случва между ген. Янев и Кенеди?“

Не изпускай тези оферти:

Рекламистът Марин Димитров написа иронично: „Нуждаем се от хора като Стефан Янев, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал, но и напористи в това да ме цитират. (Джон Ф. Кенеди)“.

В този дух е и публикацията на д-р Борислав Цеков: „В началото не вярвах, когато Данте ми го препоръча, но после много започна да ми харесва, когато Стефан Янев ме цитира“. (Джон Ф. Кенеди)“.

Журналистката Калина Андролова написа:

„Серията от цитати на Джон Кенеди, поствана от Стефан Янев, задълбочава докрай обърканата политическа платформа на този човек. Из медиите Янев обясняваше, че партията му е консервативна, ама много консервативна, че неолиберализмът е стигнал своята невъзможност, че общественият глобален ред се преподрежда, след което дни наред публикува мисли от либералната икона на Демократическата партия на САЩ!!!

То бива хаос и несъответствия, ама това може да се случи само в България, където нелогичността и неграмотността дори под формата на обща култура е приемлива парадигма, приемливо поведение, приемливо инфлуенсърство.

Янев е поредното разочарование. Симпатичен човек, може би неглупав, вероятно и отговорен, но напълно Out of Space. Няма късмет България. Толкова е тъжно да се наблюдават тези посредствени напъни да се сътвори нещо“.

В мрежата започнаха да се разпространяват и вицове и колажи по темата:

Кенеди, Данте и Янев си говорят.

– Аз бях в Ада и се върнах жив – казал Данте.

– Ние бяхме на луната и също се върнахме живи – казал Кенеди.

Янев казал:

– Ние от “Български възход” ще отидем до слънцето и също ще се върнем живи!

Кенеди веднага апострофирал и казал, че не може да се кацне на слънцето защото ще изгориш.

Янев го затапил:

– Ааа, ние да не сме тъпи, ще кацнем през нощта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Делян Добрев с ексклузивна новина! Бойко Борисов може да предложи него за
Next: Мощна експлозия разтърси центъра на Истанбул, туристи бягат панически

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.