Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по етикет: Трябва ли да си събуете обувките, ако сте гост?
  • Новини

Урок по етикет: Трябва ли да си събуете обувките, ако сте гост?

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvfdsbgfhdgffjgjhgj.png

Ако някога сте посещавали приятел в дома му, може би сте се сблъсквали с дилемата дали да останете с обувките си или да предложите да ги събуете на входа. Това е неудобна социална церемония, потопена в културни традиции и лични предпочитания, да не говорим за опасенията относно външния вид или миризмата на откритите крака, пише Труд бг.

Но като събуете обувките си, може да направите услуга на здравето на вашия домакин. Ето защо учените все по-често препоръчват да оставяте обувките си пред вратата.

 

Събуването на обувките преди влизане в дома е „символичен акт на преминаване на границата между публичното и личното“, пише Луцина Александрович-Пендич, специалист по междукултурни комуникации.

В някои пространства, като джамиите, тази граница разделя свещеното и светското. Но практиката на събуване е широко разпространена в целия свят, включвайки различни елементи и обосновки.

В Югоизточна Азия, например, отоплителните системи, мебелите и дори архитектурата насърчават една култура без обувки. В Нова Зеландия ходенето бос е обичайно както на закрито, така и на открито, докато повечето германци носят специални „домашни обувки“ в дома си вместо тези, които носят навън.

В САЩ събуването на обувки е малко по-спорно. Проучване на CBS/YouGov, проведено през 2022 г., установява, че 63% от американците казват, че събуват обувките си у дома, но само 24% молят гостите си да последват примера им.

„Да помолите гостите да си събуят обувките си е равносилно на това да кажете, че цените подовата си настилка повече от техния комфорт“, пише екипът зад Miss Manners, докато специалистката по етикета Пеги Поуст вярва, че „една домакиня има право да поиска от гостите си да се събуят.“

Въпреки че експертите по етикет не са единодушни, учените разполагат с много доказателства в подкрепа на идеята, че обувките внасят нежелана мръсотия, въпреки че непосредствените опасности от тази мръсотия за човешкото здраве остават неясни.

Анализ от 2023 г. установява, че повече от половината от всички прахови частици в затворените помещения идват отвън. Изследователите предупреждават, че всичко – от олово до фекална материя, може да полепне по обувките ви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов каза кой е реалният премиер. Поиска оставка на Тагарев
Next: Знаете ли кой е най-големият български град с буквата А

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.